Котленските килими – израз на духовните търсения на българката

Предавано от поколение на поколение, килимарството у нас е със стари традиции. В страната ни са известни няколко ярко откроили се школи в този занаят, сред които са прочутите Чипровска и Котленска, прославили българското тъкаческо изкуство по света. Именно тези два килимарски района достигат завидно качество, което им осигурява широк пазар както в страната, така и в чужбина. За възникването на килимарството в Котел съществуват две мнения. Първото е, че е пренесено от Чипровци след едно трагично събитие – погрома на въстанието срещу османската власт през 1688-ма година. Второто е, че килимарската техника е пренесена от Грузия чрез контактите на котленските търговци. Сведенията за историята на котленския килим са твърде оскъдни заради пожара, застигнал Котел през 1894 година и унищожил почти целия град. За щастие, във фонда на Етнографския музей са запазени 34 килима, от които осем са датирани, като най-старият от тях е от 1860 година.

В една от залите на музея в Галатанското училище.

Тези килими учудват със своето изящество, виталност и хармония на цветовете – казва директорът на експозицията „Старокотленски килими и тъкани” в старинното Галатанско училище Стефан Иванов. – С право може да се каже, че в тъкането им са участвали народни художнички с талант и много изискан вкус. Котленският килим е еманация на богатата душевност на котленката – съпруга, майка, творец. Котел през Възраждането е бил средище на редица занаяти, възникнали на основата на овцевъдството. Интересното е, че мъжете-овцевъди са били в Добруджа, докато жената-майка е била в Котел. А от търговските контакти на Котел с Изтока, с необятните пазари на Османската империя, се е достигнало до този прословут килим. Той е дошъл именно от Изтока и се е превърнал в много интересен художествен и търговски продукт.

Именно на невероятния естетически усет на котленки дължим прекрасните модели на автентичния котленски килим с причудливи имена. Така например “Фучилата” е един от най-старите килимени образци, а наименованието му е дадено от разположените в централното поле ромбове, наподобяващи детски хвърчила, по котленски “фучила”. Твърде близък до него е килимът “огърлиците”. При него ромбовете са обградени със зигзагообразни линии. Моделът “динени кори” пък е с геометрични розети в централното поле, напомнящи резени от диня. Най-често той се изпълнява от козина, характерна за по-старите тъкани.

Връхна точка в развитието на котленското килимарство през XIХ век са килимите “Къдряви звезди” и “Суровакниците”. Интересен в композиционно отношение е и “Таблите”, представляващ кравая – прощъпулник. С такъв килим, заедно с кравай, бабата дарявала внучката си, кръстена на нейно име, в деня на прохождането й. Мотивите пеперуди, птиченца, лозинки, цъфнали клончета са свързани с пролетта и плодородието. Всички тези елементи разкриват постоянния стремеж към красота на котленката. През Възраждането тя създава килими с композиция и шарки, плод на творческата фантазия и личните преживявания на много поколения.

В тях е влагала всички боязливи трепети на своята нежна душа, стремежа към волност и красота чрез звезди и птици, надеждата за свобода с високо вдигнати саби – продължава Стефан Иванов. – Има редица килими, които са уникални по своята същност, защото са родени от мъката, тъгата, радостта, от християнското ежедневие на котленката. Интересното е, че тя е давала свобода на своето въображение с интересни имена, а също и на своята воля за просвета. В бордюрите на килимите е вшивала буква от българската азбука. Обикновено това била буквата “К”, името на възрожденски Котел. Стремежът за национално освобождение с втъкаването на саби звучи като призив. Уважението си към християнството пък котленки изразявали с “бърдучета” и “кадилници”, използвани в църковните ритуали. Уникалността на тези килими разкрива до каква степен тукашната жена е била център на живота в котленското семейство.

Свежестта, меката пастелна разцветка с бои, добивани от различни треви и растения на Балкана, са характерни за котленския килим.

В края на XIХ век котленката сама прави багрите от естествената горска лаборатория в този край – разказва Стефан Иванов. – Така например черният цвят е от кората на елхата, жълтият – от корени на див пелин, кафявият – от черен глог, тъмнобежовият – от жълта млечка, светлобежовият от кора на млади дрянови клонки, синьото – от метличина и корите на белия ясен, виолетовата боя – от метличина и див мак, а зелената боя – от сърпица (Isatis indigotica) и листа на дива ябълка. При промишлеността през XIХ век ползвали и т.нар. анилинови бои. Интересното в нашия музеен фонд е, че всичките тези килими, които са оцветени с естествени багрила, са здрави и все още не са поразени от времето, докато при тези, които са направени с анилинови бои, се наблюдава ерозия.

В музея има един килим “Къдряви звезди” в гостната стая, който е на 136 години и учудва посетителите със своята свежест, пъстрота и красота. При социализма килимарството в Котел и съседните села се индустриализира. Имало е и промишлено училище, подготвящо кадри за тъкачеството. Жалкото е, че след закриването на Художествената гимназия в Котел през 1980 година, този занаят потъва постепенно в забвение. Все още обаче има жени- наследнички на прочутите тъкачки, които в домашни условия правят килими – уникални като някогашните. Опасността е, че с времето този занаят ще отмре и ще остане само като красив спомен за развитието на занаятите през Възраждането и миналия век.

Споделете

Котленските килими – израз на духовните търсения на българката

Още от категорията

Арифе – денят, в който мюсюлманите се подготвят за Курбан байрам

Историята на древния и вечен Пловдив оживява в международен фестивал

Фестивал на лавандулата ни потапя в пасторалната красота на село Средно градище

Българско Национално Радио