Връхна точка в развитието на котленското килимарство през XIХ век са килимите “Къдряви звезди” и “Суровакниците”. Интересен в композиционно отношение е и “Таблите”, представляващ кравая – прощъпулник. С такъв килим, заедно с кравай, бабата дарявала внучката си, кръстена на нейно име, в деня на прохождането й. Мотивите пеперуди, птиченца, лозинки, цъфнали клончета са свързани с пролетта и плодородието. Всички тези елементи разкриват постоянния стремеж към красота на котленката. През Възраждането тя създава килими с композиция и шарки, плод на творческата фантазия и личните преживявания на много поколения.
В тях е влагала всички боязливи трепети на своята нежна душа, стремежа към волност и красота чрез звезди и птици, надеждата за свобода с високо вдигнати саби – продължава Стефан Иванов. – Има редица килими, които са уникални по своята същност, защото са родени от мъката, тъгата, радостта, от християнското ежедневие на котленката. Интересното е, че тя е давала свобода на своето въображение с интересни имена, а също и на своята воля за просвета. В бордюрите на килимите е вшивала буква от българската азбука. Обикновено това била буквата “К”, името на възрожденски Котел. Стремежът за национално освобождение с втъкаването на саби звучи като призив. Уважението си към християнството пък котленки изразявали с “бърдучета” и “кадилници”, използвани в църковните ритуали. Уникалността на тези килими разкрива до каква степен тукашната жена е била център на живота в котленското семейство.
Свежестта, меката пастелна разцветка с бои, добивани от различни треви и растения на Балкана, са характерни за котленския килим.
В края на XIХ век котленката сама прави багрите от естествената горска лаборатория в този край – разказва Стефан Иванов. – Така например черният цвят е от кората на елхата, жълтият – от корени на див пелин, кафявият – от черен глог, тъмнобежовият – от жълта млечка, светлобежовият от кора на млади дрянови клонки, синьото – от метличина и корите на белия ясен, виолетовата боя – от метличина и див мак, а зелената боя – от сърпица (Isatis indigotica) и листа на дива ябълка. При промишлеността през XIХ век ползвали и т.нар. анилинови бои. Интересното в нашия музеен фонд е, че всичките тези килими, които са оцветени с естествени багрила, са здрави и все още не са поразени от времето, докато при тези, които са направени с анилинови бои, се наблюдава ерозия.
В музея има един килим “Къдряви звезди” в гостната стая, който е на 136 години и учудва посетителите със своята свежест, пъстрота и красота. При социализма килимарството в Котел и съседните села се индустриализира. Имало е и промишлено училище, подготвящо кадри за тъкачеството. Жалкото е, че след закриването на Художествената гимназия в Котел през 1980 година, този занаят потъва постепенно в забвение. Все още обаче има жени- наследнички на прочутите тъкачки, които в домашни условия правят килими – уникални като някогашните. Опасността е, че с времето този занаят ще отмре и ще остане само като красив спомен за развитието на занаятите през Възраждането и миналия век.
23-ият Югозападен международен фолклорен фестивал "Мир на Балканите" събира от 30 май до 2 юни в гр. Дупница танцови състави от цяла България. Според регламента на събитието, което не е с конкурсен характер, участниците ще изпълняват танците си с..
След по-малко от месец - на 26 май, от 11:00 часа в столицата на Дания ще се проведе 10-ото юбилейно издание на "Най-голямото хоро". Събитието се организира от танцовата фолклорна група "Дилмана". Инициативта в Копенхаген за поредна година ще е..
Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..
Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във..
Ясно
Разкъсана облачност