За първата икона на Богородица се смята, че е нарисувана от апостол Лука. По-късно с течение на вековете се формират и правилата на изписването. В източното православие технологията, по която се рисуват иконите на Богородица, е една и съща. До Х век материалите, с които се изработва иконата, са мрамор, алабастър, восък, благородни метали, камък. От Х век единственият задължителен материал остава дървото. Това е поради факта, че Христос е бил разпънат на дървен кръст и е бил увит в погребален саван.
Затова при изписването на иконите се спазва определена технология. Предварително обработената дъска се покрива с платно, слага се грунд и тогава започва изписването. Принципът е да се полагат първо тъмните багри, а след това светлите, защото: „Идваме от мрака и отиваме към светлината”. Богородица се изобразява винаги облечена в два цвята: от червено до тъмно кафяво и синьо с малко зеленикаво. Червеният цвят е връзката й с обикновените жени. Тя е непорочно зачатие на Св. Ана и на Св. Йоаким, но е родена по обикновен за всички жени начин. Това е цветът на женствеността и на майчинството. Синият цвят, който обикновено е деликатно загатнат около главата й, е цветът на скръбта и на траура. Богородица трябва да бъде облечена по канон изцяло в синьо, когато стои до Разпятието. В забележителната икона от Погановския манастир, днес в Сърбия – „Богородица Катафиги”, което означава убежище, тя е изобразена по всички правила. Подпряла е в знак на скръб бузата си с ръка, но дори ръката й е покрита със синия плащ. Допустимо е да се виждат само нейното лице и обувки. Единствено Богородица от всички свети жени има право да носи червени обувки. Червеният цвят на дрехите и обувките е бил запазен цвят за персонажи с високо положение. На небето са архангелите, а на земята – императорите. Затова Богородица има право да бъде с червени обувки, дори и в моменти на най-силна скръб, когато е до Разпятието.
За разлика от католическото изкуство, в което иконата е разказ на пряко събитие, в източноправославното – тя е сбор от символи. Арх. Владислава Касмакова – екскурзовод в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” ни разкрива посланието в символите при изписването на Света Богородица в българската иконопис.
На 8 септември Българската православната църква отбелязва един от най-големите си празници – Рождество Богородично. В Криптата могат да се видят две икони, посветени на Рождество Богородично.
© Снимка: Илиана Райчева
Едната е много известна, има я във всеки църковен храм. Обикновено Богородица се изобразява като малко бебе с ореол в люлка, или креватче пред тържествена маса с гости. На масата са и нейните родители – Св. Ана и Св. Йоаким. Другата икона е изключение. Тук люлката пред масата липсва, а малката Богородица е нарисувана на икона и Св. Ана я държи в ръцете си, за да я покаже на гостите. Главата на Богородица още от рождението е заобиколена с червен ореол. Червеният цвят има особено значение в православната иконопис, защото притежава силна защитна функция. Той замесва зеления цвят от преди Х век, със своето значение на победата на живота над смъртта. Художникът иска да ни внуши, че самата Богородица е избрана за специална мисия още от раждането си. Тя трябва да роди Спасителя, който от своя страна ще спаси нашите души, жертвайки живота си. Затова на всички икони Богородица е много сериозна, съсредоточена. Макар и благословена, тя няма лека съдба. Това е една от разликите в осмислянето на функцията й в православието в сравнение с католическото изкуство. Там тя се изобразява с дреха в цвят „кралско синьо”, който, за разлика от православието, е символ на високо положение и си играе с малкия Христос, който е бебе. Изобразен е моментът на майчинството, който носи радост на всяка жена. Докато в православието изображението на дълбокото майчинско чувство е винаги наситено със скръб.
Най-старото изображение на Богородица като канон е Оранта, Платитера, или славянското наименование „Ширшая небес” – по-голяма от небето.
© Снимка: Илиана Райчева
© Снимка: Илиана Райчева
Към Родината Не съм те никога избирал на земята. Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. Аз те обичам не защото си богата, а само за това, че си родина моя. И българин съм не заради твойта слава и твойте подвизи и твойта..
В София ще бъде представена изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.". Временната експозиция ще бъде официално открита на 11 юни в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя се посвещава..
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син..
На този ден Българската православна църква почита успението на Анна – светицата, родила Мария, която е бъдещата майка на Исус Христос. Св. Анна се смята..
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от..