За първата икона на Богородица се смята, че е нарисувана от апостол Лука. По-късно с течение на вековете се формират и правилата на изписването. В източното православие технологията, по която се рисуват иконите на Богородица, е една и съща. До Х век материалите, с които се изработва иконата, са мрамор, алабастър, восък, благородни метали, камък. От Х век единственият задължителен материал остава дървото. Това е поради факта, че Христос е бил разпънат на дървен кръст и е бил увит в погребален саван.

Затова при изписването на иконите се спазва определена технология. Предварително обработената дъска се покрива с платно, слага се грунд и тогава започва изписването. Принципът е да се полагат първо тъмните багри, а след това светлите, защото: „Идваме от мрака и отиваме към светлината”. Богородица се изобразява винаги облечена в два цвята: от червено до тъмно кафяво и синьо с малко зеленикаво. Червеният цвят е връзката й с обикновените жени. Тя е непорочно зачатие на Св. Ана и на Св. Йоаким, но е родена по обикновен за всички жени начин. Това е цветът на женствеността и на майчинството. Синият цвят, който обикновено е деликатно загатнат около главата й, е цветът на скръбта и на траура. Богородица трябва да бъде облечена по канон изцяло в синьо, когато стои до Разпятието. В забележителната икона от Погановския манастир, днес в Сърбия – „Богородица Катафиги”, което означава убежище, тя е изобразена по всички правила. Подпряла е в знак на скръб бузата си с ръка, но дори ръката й е покрита със синия плащ. Допустимо е да се виждат само нейното лице и обувки. Единствено Богородица от всички свети жени има право да носи червени обувки. Червеният цвят на дрехите и обувките е бил запазен цвят за персонажи с високо положение. На небето са архангелите, а на земята – императорите. Затова Богородица има право да бъде с червени обувки, дори и в моменти на най-силна скръб, когато е до Разпятието.

За разлика от католическото изкуство, в което иконата е разказ на пряко събитие, в източноправославното – тя е сбор от символи. Арх. Владислава Касмакова – екскурзовод в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” ни разкрива посланието в символите при изписването на Света Богородица в българската иконопис.

На 8 септември Българската православната църква отбелязва един от най-големите си празници – Рождество Богородично. В Криптата могат да се видят две икони, посветени на Рождество Богородично.

© Снимка: Илиана Райчева

Рождество Богородично – две икони от Велико Търново, ХІХ век.

Едната е много известна, има я във всеки църковен храм. Обикновено Богородица се изобразява като малко бебе с ореол в люлка, или креватче пред тържествена маса с гости. На масата са и нейните родители – Св. Ана и Св. Йоаким. Другата икона е изключение. Тук люлката пред масата липсва, а малката Богородица е нарисувана на икона и Св. Ана я държи в ръцете си, за да я покаже на гостите. Главата на Богородица още от рождението е заобиколена с червен ореол. Червеният цвят има особено значение в православната иконопис, защото притежава силна защитна функция. Той замесва зеления цвят от преди Х век, със своето значение на победата на живота над смъртта. Художникът иска да ни внуши, че самата Богородица е избрана за специална мисия още от раждането си. Тя трябва да роди Спасителя, който от своя страна ще спаси нашите души, жертвайки живота си. Затова на всички икони Богородица е много сериозна, съсредоточена. Макар и благословена, тя няма лека съдба. Това е една от разликите в осмислянето на функцията й в православието в сравнение с католическото изкуство. Там тя се изобразява с дреха в цвят „кралско синьо”, който, за разлика от православието, е символ на високо положение и си играе с малкия Христос, който е бебе. Изобразен е моментът на майчинството, който носи радост на всяка жена. Докато в православието изображението на дълбокото майчинско чувство е винаги наситено със скръб.

Най-старото изображение на Богородица като канон е Оранта, Платитера, или славянското наименование „Ширшая небес” – по-голяма от небето.

© Снимка: Илиана Райчева

Богородица Оранта - детайл от иконата "Архангелски събор", след 1344 г., Бачковски манастир.

© Снимка: Илиана Райчева

Богородица Одигитрия – края на ХV – начало на ХVІ в., църква „Света Богородица” – Созопол и Богородица Одигитрия – 1775 г., Рилски манастир.

Богородица Панимнитос – края на ХVІ – начало на ХVІІ век – Несебър.

По време на Иконоборческия период през VIII и IХ век всички светии, включително Богородица и Христос, се заменят със символи. Това е част от защитата на християнството, когато е било много уязвимо и тайно изповядвано в римските катакомби. Богородица е била изобразявана като храст, покрит с цъфтящи рози или като една роза. Християнството не разполага със свои собствени символи. То адаптира от древността това, което е подходящо за случая.

Богородица Неувяхваща роза – 1703 г., Зограф Димитър, Тракия.

Символът на Богородица е розата. Това е цветето на гръцката богиня Афродита. Когато тя излиза от пяната на морските вълни, там където стъпва на брега – разцъфва роза, която символизира любовта, красотата, вечната женственост и чистотата. Има по-ранни изображения, които много рядко се срещат. Богородица е била изобразявана като „горящият къпинов храст, който се явява на Мойсей”. Огънят е бил считан за самозащита и неуязвимост. По-късно е бил заменен с цъфтящия розов храст. По време на регентството на императрица Теодора, през 843 г. излиза декрет всички светии да бъдат изобразявани като човешки личности, защото символът подържа езичество.

Този тип на Богородица винаги има рамка от двете страни. Изобразени са 12-те пророци. Интересното при тази икона е, че всеки от пророците държи свитък, на който е написано неговото видение за Богородица: като стълба към небето, като отворена врата, като престол неръкотворен, като планина, като свещник, който гори с неугасим огън…

Тази икона е много интересна с повторението на символите. В полетата на пророците, до свитъците, които държат, е изобразен и самият предмет. Макар и необичайно, това е полезно за хората, които са били неграмотни. Когато не могат да четат, допълнителната илюстрация е начин те да запомнят историята на видението на пророка