Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Връх Вихрен – мраморният първенец на Пирин

Снимка: bg.wikipedia.org
Покоряването на връх Вихрен е едно от най-вълнуващите преживявания, които можете да си подарите. Двата маршрута, по които обикновено се движат туристите, са сравнително удобни за преодоляване. Все пак усилието не е малко, особено за по-неопитните. Но гледката от височина 2914 метра е наистина неповторима. Казват, че при добро време оттам се вижда чак до крайбрежието на Бяло море. Има смелчаци, които понякога остават да пренощуват на самия връх, за да наблюдават в определени периоди фееричния танц на падащи звезди, лунни затъмнения и други редки астрологични явления. Правят го, разбира се, само през лятото. Един от най-красивите планински върхове (а според някои най-красивият у нас), Вихрен, е най-високата точка в Пирин планина. Той е и втори по височина в страната – след връх Мусала в Рила (2925 м) и четвърти – на Балканите.

© Снимка: Албена Безовска

Опитните планинари се изкачват до Вихрен през всички сезони, но обикновените туристи е най-добре да изберат времето между юли и септември, когато атмосферните условия са най-подходящи и относително стабилни, а продължителността на деня е 12-15 часа. Върхът е изцяло от бял мрамор, а склоновете му са много стръмни. Старото му име е Елтепе, означава „връх на бурите”. То издава друга особеност на мястото – около него често вилнеят бури. И зиме, и лете, на върха сякаш си дават среща всички ветрове. Старинна легенда разказва, че някога там е бил мраморният трон на гръмовержеца Перун – върховния бог на славяните. Оттам и планината получила своето име Пирин.

© Снимка: Албена Безовска

Най-близкият град е Банско – известен ски курорт, който предлага много възможности за спорт, туризъм, спа процедури или просто почивка. В планината има няколко лифта, но нито една от линиите не преминава в близост до Вихрен. Така че, ако решите да отидете до върха, трябва да предвидите достатъчно време, за да достигнете до хижа „Бъндерица” или хижа „Вихрен”. В тях има възможност за преспиване, предлагат се храна и напитки. От тези места започват и двата маршрута до върха. Най-добре е рано сутринта да потеглите натам. Сравнително по-лесен и по-бърз е пътят през хижа „Вихрен” – разстоянието от Банско е около 18 км. А от хижата до едноименния връх може да се изкачите за около три часа и половина. И да се върнете по същите пътеки.

© Снимка: Албена Безовска

С около час, час и половина по-дълго е изкачването от „Бъндерица”. Хижата е разположена вдясно от асфалтирания планински път, по който се тръгва от Банско и е с няколко километра по-близо от хижа „Вихрен”. Отново вдясно, през вековната борова гора е маркираната пътека към връх Вихрен. Редуват се стръмни поляни, сипеи, тесни пътеки. Със смяната на надморската височина се сменя и растителността. Ако минавате оттам през лятото ще видите красиви високопланински цветя, може да срещнете диви кози. Малкият и Големият Казан са двата циркуса, през които преминава пътеката. Местните хора са ги нарекли така заради формата им, а и заради плътната пара, която често се издига над тях – точно като от огромен съд, в който нещо ври. Малкият Казан е на около 2200 метра надморска височина, обраснал е с трева и много от туристите правят кратка почивка там. Големият е на 2400 метра, а дъното му е покрито с камъни – отломки от Вихрен и от Кутело – другия пирински връх, разположен в същата част на планината. Човек има чувството, че наблюдава лунен пейзаж, особено ако времето е мъгливо. В Големия Казан планинарите са построили малък заслон. Местността е карстова и затова тук вода не се задържа, няма реки и поточета, каквито ще срещнете на връщане, ако изберете посоката към хижа „Вихрен”.

© Снимка: Албена Безовска

От Големия Казан започва най-трудната част от изкачването – Стената или Голготата към Вихрен. В основата на Стената е и Малкият снежник – пространство с големина 90 на 40 метра, където има сняг през цялата година. На места дори няма истинска пътека, с боя са отбелязани само най-удобните места за преминаване. Мраморът понякога е доста хлъзгав, затова е задължително тук да се спазва маркировката. Гледан от различни ракурси, Вихрен прилича на пресечена пирамида или на остър купол. На върха има достатъчно място човек да си отдъхне. И преди всичко – да се отдаде на възторга от това, което може да се види. Открива се красива панорама към съседните планини и близките градчета.

© Снимка: bg.wikipedia.org

Байкушевата мура

© Снимка: архив

По обратния път към хижа „Вихрен” може да видите еделвайси – рядко високопланинско цвете, защитèн вид у нас. Както стана дума, пътеката минава покрай много реки и поточета с бистра пиринска вода. Разходката може да завърши в хижа „Вихрен” – на чаша планински чай. Или в Банско – на чаша хубаво българско вино. Ако човек тръгне към Вихрен достатъчно рано, на връщане може да отдели време и за Байкушевата мура, най-старото иглолистно дърво у нас и едно от най-старите в света. То е над 1300-годишно. Намира се вляво от пътя към Банско, между двете хижи, на 1930 метра надморска височина. Байкушевата мура е висока 26 метра, а обиколката й е почти осем метра.
По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Асеновата крепост, обвита в мистика и легенди

Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..

публикувано на 23.12.19 в 09:20

Марцианопол – градът с изумителните римски мозайки

Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала..

публикувано на 15.12.19 в 08:00

10 години Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“

През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички..

публикувано на 15.05.19 в 15:42