© Снимка: lostbulgaria.com
© Снимка: wikipedia.org
© Снимка: wikipedia.org
Основни направления на съюзническите настъпления
След няколко погранични схватки започват първите големи сражения. На 9 октомври турската армия вече е готова за настъпление, което си остава само на книга, защото решително настъпление започват българските войски. Направлението на главния удар е към Лозенград /днес Къркларели/. Жестоки боеве се завързват при селищата Гечкенли, Кайпа, Селиолу, Ериклер, Петра и други. Догато Първа българска армия провежда първите атаки и ангажира значителни сили на противника, Трета армия изненадващо се появява откъм изток, пробива отбраната на турските войски, заплашва ги с обкръжение. Противникът отстъпва панически и на 11 октомври изоставя без бой Лозенград. Турците отстъпват и по другите участъци на тракийския фронт, Втора българска армия блокира крепостта Одрин. Успешно настъпват българите и по другите фронтове – Източните и Западните Родопи, Източна Македония. В тези райони българското командване разполага с далеч по-малки сили. Но те действат изключително маневрено, вземат инициативата и със своята храброст и невероятен дух печелят победи навсякъде. Подпомогнати са от местното опълчение и от множество чети, които действат в тила на противника. Те са организирани от Вътрешната македонска революционна организация, която ръководи освободителните борби на българското население.
© Снимка: lostbulgaria.com
Есенната кампания започва блестящо, но главното предстои. Българската армия тепърва ще срещне големи трудности: започват есенните дъждове, пътищата, и без това лоши, стават все по-непроходими. Има епидемия от холера. Не достигат медикаменти и превързочни материали, евакуирането на ранените и болните е трудно, мнозина умират на път за болниците. Преди войната никой не си е представял достатъчно ясно тези трудности, които бързо стават жестока реалност. Противникът праща към фронта нови и нови подкрепления. За българската армия наближават дни на тежки изпитания, на подвизи и масов героизъм.
© Снимка: lostbulgaria.com
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23 декември 910 г. Той бил от благороден произход, но оставил всичко и последвал славянските равноапостоли св...
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
На 12 януари Православната църква чества света мъченица Татяна, свети Сава Сръбски, свети мъченик Мертий, преподобна Евпраксѝя Тавенска...
На 13 януари Православната църква чества светите мъченици Ермил и Стратоник, свети мъченик Петър Анийски, свети преподобни Максим Кавсокаливит,..
Висшето военноморско училище (ВВМУ) "Никола Й. Вапцаров" във Варна отпразнува 144 години от основаването си. Период, в който учебното заведение следва..