Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Седемте дипли на небето

Снимка: Албена Безовска

Хилядолетия наред човекът вдига поглед към небето, убеден, че там също има живот. Макар и невидими с просто око, небесните създания са свързани със земното битие. Тази вяра срещаме в митологията на различни народи, независимо от географски и исторически условия, без значение до какво ниво на развитие е достигнала цивилизацията. Според българската народна митология, създаването на света Господ започнал от Земята. Направил я от глина и я изваял като подница /съд за печене на хляб/. Отгоре я похлупил с връшник /капак/. Този връшник е небето. В някои приказки и предания, небето се описва като твърда материя – направено е от пръст, тънък метален лист, биволска кожа, неръкотворна тъкан и т.н.

Най-разпространеният мит от т.нар. фолклорно православие разказва, че в началото Земята била доста по-голяма от небето. За да я побере под „капака”, Господ я нагънал, от което се получили планините и равнините. „Връшникът” успял да я покрие, но се случила друга беда – хората започнали да докосват небето, понякога доста грубо и дори с нечисти ръце. А това обиждало твореца и той го повдигнал нависоко. Героинята в една от най-популярните приказки е жена, която жънела на полето, а малкото й дете било в люлка, вързана под голямо дърво. Трябва да поясним, че някога житото било много по-високо, а на едно стъбло растели по няколко класа. Жената трябвало да смени пелените на детето си. Но нямало вода и тя взела едно житно стъбло, за да почисти бебето. После посегнала нагоре, за да изтрие мръсните си ръце. Господ видял това и повдигнал небето. Заедно с него нагоре литнали и житните класове. Кучето, което пазело нивата, подскочило и успяло да захапе стъблото. В ръката на неразумната жена останали класовете. Оттогава житото расте по-ниско и с по един клас на всяко стъбло.

Според друга приказка, Господ се разсърдил на мъж, който  отишъл на нивата с четири вола. Трудно му било да управлява животните и едновременно с това да държи плуга. Без да иска, орачът продупчил небето с остена си. Подобна е историята и за един косач, който цял ден събирал сено на ливадата си. Започнал да пласти сеното и увлечен в работата си, човекът подпрял небето с острата вила. В някои краища на България трите приказки са обединени. Хората разказват, че Господ на три пъти повдигал небесната шир, докато я направил недосегаема за хората.

„Там, където небето /връшникът/ докосва Земята /подницата/, се намира краят на света. Само оттам жив човек може да се изкачи на небето, но досега никой не го е направил. Там живеят само Господ и ангелите. Както и душите на праведните, защото раят се намира на небето” – един от първите български фолклористи е записал този разказ в началото на ХХ век. Вярването, че небето е обиталище на Бог и неговите служители, доближава фолклорните представи до библейските текстове. Друго сходство намираме в преданието за седемте дипли, които Бог е направил върху земния покров. Ангели, архангели, серафими, херувими и още много безплътни същества изграждат християнската йерархия, която цари „на небето”. В народните приказки този свят е населен с всякакви създания – и добри, и лоши. В най-старите словесни паметници „на край свят” е под управлението на Слънцето, отъждествявано с върховно божество. То държи под контрол вредоносните сили. На границата между християнството и фолклорната култура са преданията, записани в апокрифната литература и книжата на богомилите. Според тях небето е съставено от седем дипли или седем отделни небеса. Най-близо до Земята е онази част, на която са закачени звездите. Там са и небесните стихии – вятър, дъжд, градушка. „Второто и третото ниво” е отредено за душите на богоотстъпниците и богохулниците. Пак там са раят и адът. На четвъртото небе са слънцето и луната. А на най-високите небесни дипли живеят Бог, ангелите и светците. обиталищата на небесните стихии.

На някои важни дати небето се отваря. Това се случва точно в полунощ срещу големите празници, отбелязващи прехода от една астрономическа година към следващата, или от един стопански цикъл към друг. В магическия миг животните проговарят на човешки език. Според народната вяра, в тези моменти човек може да види небесни светлини, да чуе камбанен звън и дори да види райската градина и самия Бог. А ако поиска нещо, то непременно ще се сбъдне. Затова трябва много добре да помисли какви са мечтите му. Има народни приказки и за неразумни или зле изказани желания. Но за тях – в някое от следващите издания.

По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Ученици от цялата страна поеха по стъпките на Таньо войвода и четата му

От Тутракан на 30 май започна 39-ят поход "По пътя на четата на Таньо войвода". Проявата е под патронажа на президента Румен Радев. Направена бе традиционната възстановка на слизането на четата на брега на Дунава. По стария хайдушки..

публикувано на 30.05.24 в 15:33

Лятна школа на Етнографския музей запознава децата с традициите

Лятна школа за деца от 7 до 12-годиишна възраст организира Националният етнографски музе в София. Заниманията  ще запознаят малчуганите с традиционните празници и обичаи, поминъците и занаятите по нашите земи, с българските митологични..

публикувано на 29.05.24 в 07:05

Игри, битки и атракции - античен фестивал "Нике играта и победата" край Велико Търново

През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..

публикувано на 24.05.24 в 13:05