Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Крепостта Цари мали град охранявала железните находища край Самоков

Възстановената средновековна църква със следи от три по-стари християнски храма, може да бъде съзряна отдалеч, тъй като се намира на ръба на хълма Св. Спас.
Снимка: Мария Димитрова-Пишо
На хълма Св. Спас, в чието подножие се намира село Белчин с целебните си минерални бани, някога се издигала внушителна римска крепост. Виждала се от всички страни на Самоковското поле. Доскоро тя съществуваше само в народните предания за някакъв Цари мали град , чието разположение археолозите приблизително знаеха. Но, както често се случва, иманярите първи попадат на останките от римската крепост. „Дотогава целият хълм беше покрит с гъста, непроходима гора, разказва археологът Веселин Хаджиангелов от Историческия музей на близкия град Самоков. – Дойдохме веднага, щом разбрахме, че иманярите вече копаят. Бяха надупчили земята като швейцарско сирене”. Обектът се оказва изключително благодатен. За месец археолозите разкриват през 2007 г. югоизточната кула на крепостта. Става ясно, че тя е част от римска крепост със шест стражеви кули, а общата дължина на стената е близо 400 м.

Друга приятна изненада ги очаква при сондажите около оброчището на хълма Св. Спас. То е брънка от цяла броеница свети места, които опасват село Белчин. Тези оброчища са появяват у нас в късното Средновековие, XV-XVI век, и обикновено са означавани с каменни кръстове. Изненадата е, че точно на този хълм изследователите намират следи от последователни храмове, свидетелстващи за 1700 години християнство без прекъсване.

© Снимка: Мария Димитрова-Пишо

В пълен размер се реконструира само северната фасадна стена с двете кули, откъдето се открива широка панорамна гледка към Самоковското поле.
Най-ранният храм е от края на III и началото на IV век – казва археологът Веселин Хаджиангелов. – Върху него е изградена раннохристиянска църква от 70-те години на IV век. А по-късно, леко встрани, е израснала и базилика от края на V и началото на VI век. След нейното разрушаване върху останките й е издигната средновековна църква от XV век. А когато тя е спряла да функционира, на това място се появява оброкът Св. Спас, който е действал до неотдавна. Излиза, че на това място имаме над седемнадесет века християнство без прекъсване, нещо много ценно и показателно. Нашата идея е да наложим този културологичен феномен като емблема за крепостта и изобщо за района на Белчин. А именно, че християнството тук се е появило рано и не е прекъсвало въпреки всички гонения, надживяло е и петте века отоманско владичество.

© Снимка: Мария Димитрова-Пишо

Южната стена
Как ще бъде визуализиран този културологичен феномен за бъдните поколения?

Чрез частично възстановяване на четирите последователно съществували храма. Преценихме, че най-правилно е да покажем различната хронология на храмовете с възстановяване на останките в различни височини и обеми. Най-ясна като архитектура за нас бе последната, средновековната църква. Затова я възстановяваме изцяло. Нейната затворена площ ще ни даде възможност да експонираме там всичко свързано с християнството и открито около този култов ансамбъл. До по-малка височина показваме останките на базиликата от VI век, където преди месец имахме много интересна находка. Оказа се, че северният параклис е баптистерий, за което свидетелства намерената писцина – зидано басейнче, в което са кръщавали в християнство езичниците. Краят на V век е точно периодът, в който става масовото покръстване на местното тракийско население. И вече след Юстиниян, след VI век, кръщелните изчезват като необходимост, защото се смята, че населението е християнизирано. Тогава идва времето на купелите, в които се кръщават само новородените. Променя се и цялото богослужение, което рефлектира върху църковната архитектура. Накрая, до най-малка височина възстановяваме зидовете на най-стария християнски храм от IV век. От него имаме запазена северната половина на сградата. А също и следи от езическо светилище на неизвестен бог, което ще бъде само означено върху терена.

© Снимка: Мария Димитрова-Пишо

В хореума, ползван като обществен склад за зърно, открихме кюлчета желязо, готови за продан, разказва Веселин Хаджиангелов.

Частичното възстановяване на четирите последователни християнски храма, поставени един в друг като матрьошки, е почти приключено. Най-външната средновековна църква вече може да бъде съзряна отдалеч, тъй като се намира на ръба на хълма Св. Спас, извън северната фасадна стена на крепостта. Оттам се открива чудесен изглед към село Белчин и цялата долина.

Какво позволява цялостна реставрация и реконструкция на голяма част от крепостта?

Имахме уникален късмет да попаднем на структури, които дават достатъчно информация за това как е бил извършен градежът. Знаем, че последните две изградени кули на крепостта са били с четирискатен покрив, покрит с керемиди. Знаем го, защото открихме на място падналия покрив. А най-големият ни късмет беше, че при земетресение, някъде в началото на VII век, северната фасадна стена на една от кулите е паднала на място и лежи там неразрушена, показвайки ни как точно е била изградена. Така разбрахме, че е била на три етажа, като на втория е имало бойница. Всичко това ни даде основание да искаме една по-цялостна реставрация и реконструкция на тези две кули и на крепостната стена. В кулите ще осигурим експозиционна площ за всичко, което бе открито при разкопките на форта.

© Снимка: Мария Димитрова-Пишо

Падналата при земетресение в VII век, но добре запазена стена от северната кула дава ценна информация за градежа на цялата крепост.
За пет-шест месеца върху хълма Св. Спас бе доизградена на различна височина почти цялата крепостна стена.

В пълен размер е реконструирана само северната фасадна стена, с двете кули с керемиден покрив и порта между тях, откъдето се открива широка панорамна гледка към Белчин и Самоковското поле. На земята до нея е запазена падналата при далечно земетресение оригинална част от градежа.

Военна крепост или цитадела е била твърдината Цари мали град ?

Първите предположения бяха за укрепено селище. Но напредъкът на разкопките наклони везните към версията за военна крепост. Първоначалното й предназначение е било да охранява рудните находища в Самоковското поле. Впоследствие през VI век, известен с великото преселение на народите, крепостта е приютявала местното население при варварските нападения. Укреплението се намира на място, където се кръстосват три антични пътища, посочва археологът.

До момента в Самоковското поле съм разкрил осем подобни крепости, които ограждат цялото поле и имат визуална връзка помежду си. Целта им е била да охраняват от нашественици железните мини, които навремето са били от стратегическо значение. Не случайно в крепостта открихме в хореума – обществен склад за зърно, натрупани заготовки и кюлчета желязо, готови за продан. Но това, което най-много ни изненада, е липсата на всякакви следи от градежи в централната част на крепостта, най-равната и най-удобна за застрояване. Предполагаме, че това място е оставено свободно, защото там е било приютявано цивилното население при многобройните атаки от нашественици през VI век. Там са били опъвани временните палатки.

© Снимка: Мария Димитрова-Пишо

За пет-шест месеца, върху хълма Св. Спас бе доизградена на различна височина почти цялата крепостна стена.
Кои са най-ценните находки от разкопките?

Особено богата и интересна е колекцията от древни монети. Имаме почти всички номинали от IV до VI век със знаците на всички императори, казва археологът. И посочва една от тях, много рядка – бронзова монета на императрица Гала Плацидия.

Но главният акцент в бъдещата експозиция ще бъдат различните видове намерени оръжия – от стрели до обсадна техника. И тук отново има рядък екземпляр. Това е стрела, която се мята не с лък, а с ръка, пояснява г-н Хаджиангелов. Представлява дълъг и много остър железен връх с оловна тежест отзад, а след нея има къса дървена дръжка. Тази стрела е стояла от вътрешната страна на щита. Носили са я само офицери от армията на император Константин Велики.

© Снимка: Мария Димитрова-Пишо

Зъбчата железница ще превозва посетителите от възстановената църква Света Петка в подножието на хълма до крепостта на върха му.
Сред интересните находки са още добре запазени вертикални тъкачни станове. А също и много украшения на готите – колани, апликации, фибули – със съвсем различна орнаментика от тази на местните траки. Готите са били отлични металурзи, което обяснява присъствието им в този район. Всички тези находки посетителите ще могат да видят в изложбените зали на двете възстановени кули на северната фасадна стена.

Авторите на проекта за възстановяване на крепостта биха искали тя да „оживее”.

Затова се предвижда провеждането на фестивали, при които да се правят възстановки на бита и битките на хората от онези времена, с включване в тях и на публиката. В крепостта ще има и ателиета на възродени древни занаяти като например тъкачество с подобни на намерените вертикални станове. На южната страна на хълма, извън крепостта, ще израсне детски парк с въжени мостове и други въжени и дървени съоръжения за катерене, скачане и всякаква физическа активност. Всичко ще е готово догодина.

Компютърен модел на бъдещия крепостен комплекс можете да видите ТУК.
По публикацията работи: Мария Димитрова-Пишо


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Етрополската обител – един век книжовност

В своята многовековна история етрополският манастир „Св. Троица“, наричан още „Варовитец“, пази светли страници, изписани от калиграфи, изрисувани от изкусни художници. Тук преди стотици години се е развила и процъфтяла една от най-продуктивните..

публикувано на 28.10.17 в 08:05

Калиакра – един природен и архитектурен оазис

Нос Калиакра е едно от най-живописните места на българското Черноморие, врязващ се 2 км навътре в морето. Склоновете му се спускат отвесно от 60-70 м височина. В тях вълните са издълбали дълбоки ниши и пещери, в които до 1981 г. намира убежище..

публикувано на 09.09.17 в 08:15

Магнетичното очарование на Седемте рилски езера

В резултат на ерозивните ледникови процеси през кватернера, във високите части на Рила са се образували множество езера, които са съществен елемент от високопланинския ландшафт. Веригата на Седемте рилски езера е най-дългата, най-живописната и..

публикувано на 03.04.17 в 11:26