В традиционното разбиране на народа ни годишният календар се дели на две – зима и лято. Това е продиктувано от организацията на целия стопански цикъл, маркиран от два големи фолклорни празника. На Димитровден (26 октомври), отбелязван в чест на св. Димитър, започва зимата. А св. Георги или Гергьовден (6 май) носи лятото. Ето защо пролетта и есента нямат самостоятелно значение. В народната митология Димитър и Георги са братя близнаци. Димитър е по-големият, язди червен кон, а като разтърси бялата си брада, от нея се посипва сняг. Покровител е на зимата, на снеговете и ледовете.

На Димитровден, наричан още Митровден, се осъществява първият прелом във времето и в стопанските дейности. Сезонните работници, наети на Гергьовден, се разпускат. Получили своето възнаграждение, те можели да помислят за годеж и сватба. Други заминавали в „далечни земи” на гурбет.

Според една легенда, в началото Господ отредил да има само хубаво време, слънце и плодородие. Земята приличала на Райската градина, но заедно с хората и растенията, множали се и дивите животни. Станало така, че техният брой нараснал неимоверно много и те не само започнали да се чувстват господарски, но и да си търсят невести сред човешките създания. В народните приказки се споменава за един жабок (в други варианти змия или смок), който решил да се ожени за царската дъщеря. Баща й, изпаднал в отчаяние, се помолил на Бога да го избави от тази напаст като изпрати на Земята студ. Молбите му били чути, сняг и лед покрили всичко. Жаби и влечуги замръзнали. Оттогава Творецът отредил да има шест месеца зима и шест месеца лято. А управлението на зимните хали и ветрове, снегове и виелици поверил още на св. Никола и св. Атанас.

Вярва се, че когато първият сняг покрие земята, всички трябва да се отъркалят в него и да измият лицата си. Това ще им донесе здраве през цялата зима. Освен това, няма да ги боли глава и „половина” (т.е. областта на кръста) през лятото, когато е жетва, коситба и пр. Вярва се още, че снегът е „покривка” за полето, за нивите и тревите, а ледът – за водите и рибите. Във фолклорната терминология са отбелязани няколко вида сняг. Когато вали без вятър, е „тих сняг”, сняг с вятър – „виелица”, сняг с вихрушка – „фъртуна” и т.н. А „щърковият сняг” вали последен. Той е едър, прилича на пашкули и според народната метеорология показва, че щъркелите вече се готвят за път и скоро ще полетят обратно към нашите земи. За лоша поличба се счита оцветеният в черно или „черният” сняг. Както и червеният – „кървавият”. Това предвещава страшни събития – епидемия от тежка болест, битка, в която ще загинат хора. Господ ги праща на Земята, когато хората станат много грешни.

Тежката зима, описана в народни песни и приказки, не е страшна. „Дебел сняг – дебел комат” – казва народът ни. Но ако е предшествана от суша през лятото, киша /проливни дъждове/ през есента, вещае глад и немотия. Тогава настъпват трудни дни за бедните. А за богатите – възможност да увеличат парите и имота си.

„Сняг да се сипе, дъжд да се лее, само лошо време да не е” – казва друга поговорка. Под „лошо време” народът ни разбира мъглата. Когато сивата й пелена обвие всичко, лошите сили вилнеят и през деня. Вълците, чийто остър нюх се усилва от мъглите, взимат своите жертви. Пътниците се отклоняват от правия път и попадат в беда... Схващането, че белоснежната покривка защитава природата и носи здраве на човешкия род, не противоречи на митологичния порядък, в който попада този сезон. Зимата е сред символичните еквиваленти на смъртта и съня, на старостта и липсата на плодовитост. В календарния отрязък, който й е отреден, народът ни е „разположил” обреди и обичаи, призвани да омилостивят страховитите зверове, както и да осигурят защита от домашни и полски вредители. Тук са т.нар. Мечкинден, Мишинден, Вълчите дни и пр. Почитат се и светците-управници на чумата и шарката. Тези празници ни дават знание за най-древните пластове на народната митология. Изпъстрили живота на патриархалния българин, те маркирали и поредното ново раждане, което идва с края на зимата.