В традиционното разбиране на народа ни годишният календар се дели на две – зима и лято. Това е продиктувано от организацията на целия стопански цикъл, маркиран от два големи фолклорни празника. На Димитровден (26 октомври), отбелязван в чест на св. Димитър, започва зимата. А св. Георги или Гергьовден (6 май) носи лятото. Ето защо пролетта и есента нямат самостоятелно значение. В народната митология Димитър и Георги са братя близнаци. Димитър е по-големият, язди червен кон, а като разтърси бялата си брада, от нея се посипва сняг. Покровител е на зимата, на снеговете и ледовете.
На Димитровден, наричан още Митровден, се осъществява първият прелом във времето и в стопанските дейности. Сезонните работници, наети на Гергьовден, се разпускат. Получили своето възнаграждение, те можели да помислят за годеж и сватба. Други заминавали в „далечни земи” на гурбет.
Според една легенда, в началото Господ отредил да има само хубаво време, слънце и плодородие. Земята приличала на Райската градина, но заедно с хората и растенията, множали се и дивите животни. Станало така, че техният брой нараснал неимоверно много и те не само започнали да се чувстват господарски, но и да си търсят невести сред човешките създания. В народните приказки се споменава за един жабок (в други варианти змия или смок), който решил да се ожени за царската дъщеря. Баща й, изпаднал в отчаяние, се помолил на Бога да го избави от тази напаст като изпрати на Земята студ. Молбите му били чути, сняг и лед покрили всичко. Жаби и влечуги замръзнали. Оттогава Творецът отредил да има шест месеца зима и шест месеца лято. А управлението на зимните хали и ветрове, снегове и виелици поверил още на св. Никола и св. Атанас.
Вярва се, че когато първият сняг покрие земята, всички трябва да се отъркалят в него и да измият лицата си. Това ще им донесе здраве през цялата зима. Освен това, няма да ги боли глава и „половина” (т.е. областта на кръста) през лятото, когато е жетва, коситба и пр. Вярва се още, че снегът е „покривка” за полето, за нивите и тревите, а ледът – за водите и рибите. Във фолклорната терминология са отбелязани няколко вида сняг. Когато вали без вятър, е „тих сняг”, сняг с вятър – „виелица”, сняг с вихрушка – „фъртуна” и т.н. А „щърковият сняг” вали последен. Той е едър, прилича на пашкули и според народната метеорология показва, че щъркелите вече се готвят за път и скоро ще полетят обратно към нашите земи. За лоша поличба се счита оцветеният в черно или „черният” сняг. Както и червеният – „кървавият”. Това предвещава страшни събития – епидемия от тежка болест, битка, в която ще загинат хора. Господ ги праща на Земята, когато хората станат много грешни.
Тежката зима, описана в народни песни и приказки, не е страшна. „Дебел сняг – дебел комат” – казва народът ни. Но ако е предшествана от суша през лятото, киша /проливни дъждове/ през есента, вещае глад и немотия. Тогава настъпват трудни дни за бедните. А за богатите – възможност да увеличат парите и имота си.
„Сняг да се сипе, дъжд да се лее, само лошо време да не е” – казва друга поговорка. Под „лошо време” народът ни разбира мъглата. Когато сивата й пелена обвие всичко, лошите сили вилнеят и през деня. Вълците, чийто остър нюх се усилва от мъглите, взимат своите жертви. Пътниците се отклоняват от правия път и попадат в беда... Схващането, че белоснежната покривка защитава природата и носи здраве на човешкия род, не противоречи на митологичния порядък, в който попада този сезон. Зимата е сред символичните еквиваленти на смъртта и съня, на старостта и липсата на плодовитост. В календарния отрязък, който й е отреден, народът ни е „разположил” обреди и обичаи, призвани да омилостивят страховитите зверове, както и да осигурят защита от домашни и полски вредители. Тук са т.нар. Мечкинден, Мишинден, Вълчите дни и пр. Почитат се и светците-управници на чумата и шарката. Тези празници ни дават знание за най-древните пластове на народната митология. Изпъстрили живота на патриархалния българин, те маркирали и поредното ново раждане, което идва с края на зимата.
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...