България има нов патриарх

публикувано на 25.02.13 в 09:58

Снимка: БГНЕС

След месеци на очакване и молитви за достоен наследник на покойния български патриарх Максим, православните вярващи в България с облекчение приеха избора на Русенския митрополит Неофит за нов български патриарх. Още на първия тур в състезание с Ловчанския митрополит Гавриил и Старозагорския митрополит Галактион, Неофит успя да събере 90 гласа, срещу 47 за Гавриил и 22 за Галактион. Въпреки явното предимство, само два гласа попречиха на Неофит да бъде избран за патриарх още на първия тур, където две от бюлетините се оказаха недействителни.

Новоизбраният патриарх Неофит, със светско име Симеон Николов Димитров, е роден в София на 15 октомври 1945 г. През 1959 г., след основното си образование, е приет за ученик в Софийската духовна семинария, която завършва през 1965 г. В Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София постъпва през 1967 г., а след дипломирането си през 1971 г. заминава за две години на богословска специализация в катедрата по „Църковно пение” при Московската духовна академия.

Малко след завръщането си през 1973 г. е назначен през есента за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия в София. Две години по-късно, на 3 август 1975 г. в Троянския манастир е постриган в монашество с името Неофит от българския патриарх Максим. Още същия месец, на 15 август, патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а за йеромонах – на 25 март 1976 г., в столичния катедрален храм „Св. Неделя”. От 1975 г. Неофит дирижира Софийския свещенически хор, а на 15 юли 1977 г. става старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, до края на 1980 г. По време на това си служение, на 21 ноември 1977 г., в столичния катедрален храм „Св. Неделя”, е възведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим.

Получава епископски сан през 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Четири години по-късно Неофит става ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София, а през 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”. После е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. През 1994 г. е избран за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. след разделянето на Доростоло-Червенска епархия на Русенска и Доростолска, той става Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

През всичките тези години Неофит стои близко до покойния патриарх Максим, което го прави интересен за българските тайни служби. Според обявената информация на Комисията по досиетата през януари миналата година, Неофит е един от митрополитите с агентурно минало. В досието му обаче няма сведения за предоставяне на информация на службите от владиката.

В първото си патриаршеско обръщение към православните българи Неофит посочи за свои важни приоритети грижата за свещениците, за духовните учебни заведения, храмовете и просветната дейност. Той заяви желанието си за насърчаване на благотворителността и щедростта. Затова и очакванията към новия български духовен пастир са да отвори висшия клир към обикновените свещеници, а чрез тях и към нуждите на миряните и връщане към изконните християнски ценности.

Днес Негово светейшество оглави първата Съборна света литургия, която се отслужи от представители на поместните православни църкви и архиереите на Българската православна църква. Всеки един от митрополитите изми ръцете си в светена вода и благослови българския народ. На тържествената литургия присъстваха миряни, дипломати и много гости.

Редактор: Дарина Григорова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

България има нов патриарх

Още от категорията

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Преди 121 години в Македония избухва Илинденско – Преображенското въстание

Българско Национално Радио