За камъните и хората

„Моме, руса, Драгано”, изп. Виолета Маринова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Камен, Яно”, изп. Костадин Гугов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Почитани още от дълбока древност, камъните и скалите имат важно място във фолклора на българите и на другите балкански народи. Въпреки че изглеждат мъртви и безплодни, те са свързани с човека по особен начин. Вярва се, че при определени обстоятелства хората могат да се вкаменяват, а от друга страна камъните да се превръщат в хора, да лекуват болести и да сбъдват желания.

В народните приказки например се разказва за зли магьосници, които могат да превръщат хората в камъни чрез тайни заклинания. В юнашките песни се описва борбата на юнак и ламя, при която чудовището вкаменява героя – първо до колене, а после и до пояс – преди да бъде убито от него. На много места из България се разказва за хора, превърнати в скали по различни поводи – най-често в резултат на нарушена забрана. Такова предание съществува например за една от Белоградчишките скали, известна като Мадоната. На това място имало женски манастир, където живеела красива млада монахиня. Девойката се влюбила в млад монах от близкия мъжки манастир и започнала тайно да се среща с него. След време се родило дете – плод на тяхната забранена любов, и грехът им бил разкрит. Изправени на съд и позорно изгонени, те горещо се помолили на Бога за помощ. И чудото станало – манастирите били срутени до основи, а жената с детето и монахът, който яздел на кон, се превърнали в скали, които и до днес напомнят, че истинската любов не носи грях.

Друга история свързва мотива за вкаменяването с образа на баба Марта. Според предание от Ботевградско, което се отнася до скала с името „Баба”, към края на месец март една бабичка решила да изведе козите си на паша в планината, макар да знаела, че това все още е забранено. Тя самонадеяно заявила, че не се страхува от Баба Марта: „Хайде, кози, на планина! Баба на баба какво ще да стори?” Това неуважение силно разгневило Баба Марта, тя взела назаем три зимни дни от брат си Малък Сечко (февруари), изпратила страшен студ и сняг и замразила бабичката, заедно с козите, ведрата и кошарата ѝ. От превърнатата в скала баба потекъл извор.

Има и скали, които пазят следи от присъствието на легендарни фигури – герои или светци. В различни части на страната се намират скални образувания, считани за отпечатъци от стъпките на „юнака над юнаците” – Крали Марко, от пръстите му или от подковите на коня му. Водата, която се събира в тези вдлъбнатини или извира от скалите, се смята за лековита. Над град Трън пък се намира малка пещера, превърната в параклис и известна като „Каменната Света Петка”. Местните хора и до днес показват следите от стъпките на светицата, вдлъбнатините от пръстите ѝ по скалата, както и вкаменената погача, която тя изпекла, но не успяла да изяде, защото трябвало да бяга от преследвачите си. Популярен е и камъкът на Св. Иван Рилски над Рилския манастир: вярва се, че той бил пробит от самия светец, а хората по традиция се провират през него, за да разберат дали са праведни и да се очистят от греховете си.

Друг забележителен камък се намира край с. Горни Богров, Софийско. И до днес той стои в олтара на малката църквичка на манастира „Свети Георги Победоносец”. Вярва се, че камъкът има силата да сбъдва молитви, да изцерява болести и да дарява бездетни жени с рожба. Тъй като за жените е забранено да влизат в олтара и не могат да се докоснат до чудодейната сила на камъка, върху него се оставят дрехи, които после се носят за здраве и плодовитост. Още по-необичайно обаче е друго негово свойство – местните хора твърдят, че той расте с всяка изминала година. Преди около петдесет години стигал до пояс, а днес надвишава човешки ръст.

Във фолклора камъкът е утвърден символ, свързан със зачеването и раждането. Разказва се, че самата Богородица заченала, след като глътнала лъскаво камъче като елмаз. В песните се среща мотивът за сдобиване с рожба от камък: бездетна жена се моли на Бога да я дари с рожба. След като чува глас от небето, който й казва какво да направи, тя взема камък и започва да го отглежда като дете: къпе го, повива го, носи го и му пее. След време камъкът наистина оживява и се превръща в дете. Подобен разказ съществува и под формата на приказка: Една жена нямала деца. Помолила се горещо на Бога, след което взела камък, сложила го на корема си, увила го с пояса си и го носила девет месеца. На десетия го развила и за нейна най-голяма радост камъкът станал дете. Почитта към камъка личи и от личните имена Камен, Каменка, които се дават на децата, „за да са здрави като камък”.

Споделете

За камъните и хората

Още от категорията

Бабинден в Разлог – град, пазител на традициите

Руснаците в село Татарица празнуват Новата година по стар стил

В Граовско и цяла Западна България отбелязват празника Сурва

Празник на розата в град Гурково

Българско Национално Радио