За повечето българи шарените яйца, заедно с печеното агне и козунаците, са сред основните „емблеми” на Великия ден. Защо обаче е така? Защо именно червеното яйце се явява символ на Христовото възкресение?

Според православната църква червеният цвят се свързва с Христовата кръв и кръстните мъки на Спасителя, а яйцето означава неговото Възкресение. И наистина, яйцето, което изглежда мъртво, а всъщност носи в себе си живота, се оказва подходящ символ на победата над смъртта, а също и на календарния преход от зима към пролет. Един поглед към древните традиции показва, че в представите на много народи яйцето присъства като символ на началото и източник на живота. Според митовете на египтяни, вавилонци, индийци, гърци и китайци, от яйце се развива вселената или отделни нейни части – земята, небето, небесните светила и пр. От яйце излизат птиците тотеми на племето, първите хора или самият бог, който създава света.

В българския фолклор също има следи от космогонични представи, свързани с яйцето. В старинни детски песнички, изпълнявани в началото на пролетта, слънцето се означава като божествено яйце:

Слънце ле, слънце ле,
Богово яйце,
човека е пиленце
от тебе измътено
на света показано.

В друг подобен текст се казва, че времето е кокошка, а звездите са яйца, снесени от нея. Земята също се сравнява с яйце, червено и шарено, а животът е пиленцето, което се излюпва от него.

Запазени са и гатанки, които представят звездите като „небесни” яйца, например: Пълно сито с яйца, на средата патица. Що е то? (Небето със звездите и месеца). Или: Един кон из яйца ходи, а ни едно яйце не строши (Месецът и звездите). Друга любопитна гатанка представя яйцето като къща – още един символичен образ на вселената: Зид зидосано, вар варосано, нийде дупка няма.

Според народните вярвания яйцето притежава голяма магическа сила и затова се използва при различни ритуали. С него може да се бае или да се проверява дали човек е пострадал от лоши очи: баячката държи яйцето над главата на болния и ако е урочасан, то се изпотява. Вярва се, че ако една жена е магьосница, тя може да излюпи вълшебно пиле. Трябва да вземе яйце с два жълтъка и да го топли под мишницата си 40 дни. Тогава ще се излюпи двуглаво пиле, мамниче, което може да обира плодородието на чуждите ниви и да го носи на господарката си. В приказките пък се разказва за магьосници или чудовища, чиято силата се крие в яйце – щом юнакът го намери и счупи, злодеят тутакси умира.

Най-голяма сила обаче се приписва на великденското червено яйце. С него се бае и лекува, развалят се магии. По традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък от най-възрастната жена в семейството. В миналото в една заможна селска къща се боядисвали около 500-600 яйца – за да стигнат до Спасовден и да има за всички домашни, а също за роднини и гости, за сиромаси и пътници. Използвали се бои от естествен произход: червеното се постигало с риган, зеленото – с коприва, оранжевото – със смрадлика, а жълтото с орехова шума или ябълкови кори. Преди да започне, стопанката палела свещ и се прекръствала с думите: Дай, Боже, догодина пак да посрещаме червено яйце!

Първото яйце задължително се боядисва в червено и с него се натъркват бузите на децата, момите и младите булки, за да са здрави, хубави и запазени от уроки, магии и всякакви злини. На някои места това яйце се поставя при домашната икона, за да носи здраве и благополучие в дома. Другаде се заравя в нивите, за да ги пази от градушка или се слага в семето за посев, та да има берекет. При строеж на нова къща в основите ѝ също се слага червено яйце – да е здрава и късметлия. На Великден червени яйца се носят и в църквата, като се оставят пред иконите. С тях също се отговява – за първи път се хапва блажно след дългия пост.

Особен смисъл имат тъй наречените писани яйца, наричани още шарени перашки. Те не са предназначени за ядене, а се подаряват на особено близки и обичани хора и се пазят като скъп спомен. Оттам идва и поговорката Гледат го като писано яйце. Яйцата се пишат на разпети петък от моми и млади булки. Момите ги подаряват на любимите си, а булките – на съпруга, родителите, кума или девера. Обикновено съдържанието се изважда от яйцето през две малки дупчици, след което черупката се украсява по специална технология. Най-често се рисуват фигури с разтопен восък, които остават бели при боядисването или се полагат цветни бои. Шарките се родеят с бродерията и всяка от тях има особена символика. В някои райони се добавят и пискюлчета от разноцветна вълна, залепени с восък – такова яйце се казва китанче. В манастирите пък се е практикувал друг начин за украса – с помощта на миниатюрни ножчета монасите резбари извайвали върху черупката сюжети от Евангелието или чудни орнаменти, заимствани от църковните книги.