На 23 май в рамките на Третия международен конгрес по българистика в СУ „Св. Климент Охридски” се открива фотоизложбата „Италианският скулптор Арналдо Дзоки и българското Освобождение”. Ще бъде показан и филмът „Дивният флорентинец” на БНТ, посветен на ваятеля. Автори на изложбата и каталога към нея са гл. ас. д-р Радослав Спасов и режисьорът Пенка Шопова. Двамата са и сред създателите на документалния филм.

През тази пролет се навършиха 135 години от Освобождението на България от османско владичество, постигнато в хода на Руско-турската война от 1877-1878 г. Признателността на нашия народ към това знаменателно събитие, дало възможност за модерно европейско развитие на страната ни, е намерила израз в много паметници. Едни от най-прочутите са дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки. Той е известен творец от края на ХIХ и началото на ХХ в., който печели престижни награди в конкурси по целия свят. Негови знакови монументи има в Италия, България, САЩ, Аржентина, Алжир и в много други държави. Но името му остава в съзнанието на българите с творбите му, посветени на българското Освобождение, като най-известните сред тях са монументът на Цар Освободител в София, Опълченският паметник в Русе, паметниците на свободата в Севлиево и Оряхово.

Арналдо Дзоки е роден през 1862 година в семейство на скулптoри и художници във Флоренция. Израства по бреговете и мостовете на река Арно, впечатлява се от изгревите и залезите, от птиците над реката. Отначало не възнамерява да поеме по пътя на семейството си, защото е увлечен от класическите езици и непрекъснато чете Омир. Промяната настъпва внезапно – по цели дни и нощи той не излиза от ателието на баща си, където се бори с материята и търси духа в нея. На 18 години Арналдо постъпва във Флорентинската художествена академия. Ученик е на баща си – Емилио Дзоки, който е професор по скулптура. Там бързо показва таланта си – творбата му „Последните дни на Помпей” има голям успех, а с барелефа „Гарибалди спасява Анита” става известен в цяла Италия. Младият скулптор решава да се откъсне от родната Флоренция и от бащиното си влияние и отива в Рим. Първите години там са тежки, но много скоро успява да спечели конкурс за статуя на художника Пиеро делла Франческа. През годините на усилен творчески труд вае още редица скулптури: на композитора Палестрина, св. Франциск от Асизи, Колумб, Гарибалди и мн. др.

Най-значимата творба на Дзоки в България е „Цар Освободител” в центъра на София. В края на ХIХ в. се създава комитет, който взема решение за издигане на паметник на руския император Александър II. През 1900 г. комитетът решава мястото му да бъде пред Народното събрание и обявява международен анонимен конкурс за създаването му. Първа награда печели проектът на Арналдо Дзоки. Тържеството за първата копка и полагането на основния камък е на 23 април 1901 г., защото тогава в цяла България се отбелязва 25-годишнината от Априлското въстание – връх в освободителните борби на българите в Османската империя.

Освещаването и откриването на паметника става на 30 август 1907 г. За тържествата от Русия пристигат много гости начело със сина на Цар Освободител – великия княз Владимир Александрович със семейството си. Присъстват и 250 руски генерали, всички живи български опълченци от Освободителната война. На площадката пред Народното събрание се отслужва молебен, а военните оркестри свирят руския и българския национален химн. Пред 40-хилядната публика българският княз Фердинанд открива 12-метровия величествен паметник на Цар Освободител и неописуема радост и възторг обземат всички присъстващи. Следва военен парад, на който минават руските бойни знамена, а опълченците маршируват с прославеното Самарско знаме. Всенародните тържества продължават с манифестации, много речи, заря, факелни шествия и тази гледка просълзява Арналдо Дзоки, който споделя в спомените си, че никога няма да я забрави.

Скулпторът многократно идва у нас и обиква народа ни, домът му в Рим е винаги отворен за българи. Той проявява интерес към работата на много наши творци в изобразителното изкуство. В двора на ателието си има работно копие в естествена големина на паметника на Цар Освободител, пред което Дзоки обича да се снима с приятели от България. Ако днес се вгледаме в паметника в сърцето на София, ще забележим, че той е като един роман, но не написан, а изваян. Роман за Освободителната война и нейните истински герои: руския цар, генерали, пълководци, войници, знаменосци, барабанчици, български опълченци и народа ни – мъже, жени, деца. Повече от век творбите на италианския скулптор са част от колорита на София и градове в провинцията. Те са обединителен център на важни годишнини и народни тържества.