В периода 1930-1934 г. българска народна музика звучи в програмата на тогавашното Родно Радио чрез концерти от грамофонни плочи и директни изпълнения „на живо”. Със създаването на държавното Радио София през 1935 година интересът към тази музика нараства като постепенно се увеличава и присъствието на народни изпълнители в радиоефира. Сред първите имена от това време са кавалджията Станил Паяков от Горски извор, Хасковско, Жечо Долчинков от Котел, Наста Павлова от Крушево, гайдарят Слави Велев от Калофер и др.
През 1937 г. за първи път пред микрофоните на радиото запява и 24-годишната Виктория Крайселска от радомирското село Извор. Тя е родена преди сто години на 29 юни 1913 г. Архив с нейно участие в предаването на БНР „На раздумка и песен” (излъчено на 13 юли 1985 г.) пази колекционерът на народна музика Георги Драганов. Записът е съхранен и в Златния фонд: В нашето семейство баща ми беше гласовит, но най-много песни съм научила от момите. Все след тях вървях. На реката, когато перяха, ходих да ги слушам, а те пееха все весели, закачливи песни. Обичам народната музика от дете, но никога не съм предполагала, че благодарение на мен, песните на селото ми Извор ще се чуят по радиото - казва Виктория Крайселска.
Щастлива случайност среща Виктория Крайселска с диригента Иван Кавалджиев, който през 30-те и 40-те г. на м. в. е ръководител на оркестрови групи в Радио София. Певицата получава покана за прослушване пред комисия в медията. За първите си стъпки в радиото тя споделя: Всичко започна през 1937 г. Бях омъжена и със съпруга си отидохме на сватба в София. Запях във веселбата и Иван Кавалджиев хареса гласа ми... Комисията в радиото ме допусна в предаванията „на живо” и имах възможността да работя с Гюрга Пинджурова, Йовчо Караиванов, Надка Ковачева, Мита Стойчева и др. Участвах и в концертите за българите в чужбина, които се изпълняваха вечер от 11 часа.
Оттогава гласът на радомирската певица редовно звучи в програмата на Радио София, а песните й стават популярни в цялата страна. Наред със соловите изяви в радиопрограмата тя участва и като солистка в групите „Хайдушка песен” и „Росна китка”. В интервю на д-р Антоанета Радославова от 2000 година странджанската певица Магда Пушкарова си спомня: Нямате представа как съм й се възхищавала. Имаше прекрасен глас. Ставах сутрин да пусна радиото и да я слушам. Нейният плътен мецосопран изпълваше ефира. Хората оставаха възхитени.
Поради различни обстоятелства, голяма част от записите на някои от първите народни изпълнители в радиото, безвъзвратно са изгубени. За щастие обаче, музикалният фонд на БНР пази четири песни на Виктория Крайселска от 1966 година. Те са обработени от Георги Бояджиев и записани с оркестъра на Емил Колев. „Гина бели на реката”, „Нешо моме, Нешо”, „Седи Калина у градина” и „Сви се оро” са безценни музикални документи, които ни дават представа за изпълненията на първата народна певица от Радомирския край, звучала в програмата на Българското радио преди половин век.
Добил значителна популярност като част от дуета Pavell & VenciVenc’, Павел Николов пое по свой самостоятелен път в музиката. Дни преди рождения си ден (10 декември) издаде соловата песен "В изолатора". В нея освен изпълнител, той е и автор на..
Двама изпълнители от различни поколения се обединяват в неочакван дует - Орлин Горанов подава ръка на младата Паола в съвместната им песен "Заедно". Въпреки разликата в натрупания опит, гласовете на двамата се допълват прекрасно. Автор на музиката и..
"Или се раждаш артист, или изобщо не ставаш такъв” - ехото от истинността на тези думи на родената на 2 декември в Ню Йорк прима на световната опера Мария Калас се долавя и днес. Точно 101 години след рождението на Калас една българка, истинска..
"Коледен химн" е сред най-новите български песни, посветени на рождественските празници. Изпълнява я Георги Костадинов заедно с малките певци от..