„Париж – приказна магия” събра в една изложба творбите на известните художнички Милена Йоич и Ан дьо Колбер-Христофоров. Експозицията бе открита наскоро в Клуба на народния представител в Българския парламент по инициатива на председателя на Групата за приятелство България – Франция Татяна Буруджиева. Съвместното представяне е израз на дългогодишното приятелство, което свързва двете дами в Париж.

Съпруга на народен представител и снаха на видния лидер на БЗНС Георги Трайков (1947-1975), Милена Йоич се чувства много свързана с Народното събрание. „За мен то представлява София”, отбелязва тя. Преди да заживее в Париж, работи известно време като сценограф за Софийската опера и за повечето софийски театри, но най-голямото признание за таланта си получава във Франция. Платната й гостуват в Лувъра и кметството на Париж, качват се на Айфеловата кула, обикалят света, красят редица частни колекции. И въпреки, че живее и твори във Франция повече от 20 години, художничката непрекъснато черпи вдъхновение от наследството на България. Защото страната ни, както казва тя, е с богато минало, а българите имат богата фантазия. Затова смята за естествено да използва духовните български символи в картините си.

„За мен е важно да бъда християнка” – казва тя. „Това е нещо, което ни пренася през времето. Този дар не може да го загърбим. Вярата ме издига, обогатява вътрешния ми свят и аз наистина съм много свързана с нея.”

За Ан тя казва: „Няма човек като нея. Прекрасна жена-артист. Това да бъдеш творец те поставя малко отстрани на другите хора. С нея се разпознахме и станахме много близки приятелки.”

Самата Ан дьо Колбер, потомка на граф дьо Колбер, чийто паметник се издига пред френския парламент, определя срещата си с Милена като нещо, което се случва независимо от границите, езиковата бариера и писмеността.

„Това е диалог между Милена и мен” – допълва Ан. „Вижте творбите й – те шепнат на духа. Картините й са вглъбени, насочват към философско съзерцание на красивото, на качественото. Начинът на рисуване е прецизен и забележителен израз на вътрешния мир. При мен е обратното, картините ми са насочени към външния свят. Това са къщи от целия свят, няма конкретни препратка към България, Франция, Испания, Финландия… Това са къщите на света във всички цветове – черно, бяло, жълто, червено, зелено… багрите на света. Затова тази изложба е изключителна, защото в нея няма противопоставяне, а диалог. Аз съм като един охлюв, с къщичката на гърба си. Слагам картините на гръб и пътувам по целия свят.”