Над 700 представители на академичните и стопански среди у нас участват в двудневен форум в София по новата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020”. Програмата е продължение на Седма рамкова програма (2007-2013 г.) и търси връзка между науката и бизнеса. По нея са предвидени близо 80 млрд. евро за периода 2014-2020 г. общо за ЕС. „Програмата обхваща пълния цикъл на създаването на нови продукти и иновации в областта на научните изследвания.” Това заяви заместник генералният директор на дирекция „Научни изследвания и иновации” на ЕК Волфганг Бурчер. Целта е да стимулира развитието на продукти и услуги в тази сфера за повишаване на капацитета на висшите училища и за по-голяма конкурентоспособност на ЕС. По думите му програмата дава конкретно на България големи възможности за развитие.

„България има области, с които може да се гордее”, посочи причината той. „Това са информационни технологии и комуникации, постижения в медицината, изследвания, насочени към космическото пространство. България е доказала тази своя репутация вече с участието си в Седмата рамкова програма. А това от своя страна е чудесна отправна точка страната да продължи да развива научните си изследвания. Към момента 600 учени от България активно работят по нея. Новата програма „Хоризонт 2020” дава още по-благоприятни условия за хората, работещи в тази област. Защото се предвижда правилата да са опростени и атрактивни. При договарянето на „Хоризонт 2020” някои от страните-членки защитиха позицията да има специални благоприятни условия за държави, които досега не са били особено успешни в тази сфера. Договориха се конкретни инструменти като „Разширяване на участието” и „Разпространяване на върхови постижения в науката”. България беше сред страните, които се застъпиха за одобряването им. С тях се разкриват нови възможности за сформиране на съвместни екипи от различни страни и трансфер на научно познание.”

Кандидатстването ще бъде само по електронен път, поясни министърът на науката и образованието проф. д-р Анелия Клисарова. Освен това от ЕК ще предоставят мрежа от контакти, за да могат българските учени и бизнесмени да установят връзки с другите учени и колективи от ЕС. Тоест, ще има свободен пазар на учените. По думите й колкото повече хора са включени в даден проект и мрежа, толкова повече точки ще събере този проект, за да бъде одобрен за еврофинансиране по програмата.

Какво ще е българското участие в „Хоризонт 2020”? Отговорът на Анелия Клисарова:

„Това е модернизиране на образователната и научно-иновативната ни система. Тоест, нови лаборатории, нови центрове и структури, за да можем да отговорим на предизвикателствата. Особено внимание трябва да обърнем на подобряването на техния капацитет. Тук правителството предвижда три направления. Едно от тях е изготвянето в следващите три години на стратегия за развитието на научните изследвания. Другото върху което ще наблегнем е промяна в Закона за развитие на академичния състав, както и стратегията за висше образование, като основен модел за връзката между наука-университет-бизнес. Не на последно място ще отделяме наши средства за наука.”

Министър Клисарова посочи още, че освен еврофондовете за целта ще се използва и българският фонд за научни изследвания. По думите й до 15 март 2014 г. на сайта на министерството ще е качена пълна информация за него, а договорите по постъпилите до момента проекти ще бъдат проверени. До 15 април тази година пък ще се изготвят и всички насоки за кандидатстване по проекти и възможностите за откриване на нови научни конкурси. А до 1 септември 2014 г. ще бъде изграден и регистър към този фонд, където ще бъдат отразени всички одобрени проекти по него.