Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Искрецки манастир „Успение Богородично”

БНР Новини
Снимка: svetimesta.com

Манастирът „Успение Богородично“ се намира на два километра източно от с. Искрец и на около 45 км от София, на левия бряг на река Сирищница. Сгушен е в пазвите на Стара планина, в подножието на връх Градище, където някога се издигала крепост. В миналото наоколо е имало и древно селище, за което свидетелстват откритите около манастира останки от тухли, керемиди, керамични съдове. Те дават основание на археолозите да датират селището в V-VI в. Оттам минавал важен път през София за Враца и Ниш, което вероятно е една от причините тук да възникне манастир.

Предполага се, че Искрецката света обител е строена през XIII в. В края на XIV в. манастирът е разрушен и опустошен от османските нашественици, заедно с намиращата се наблизо крепост. Според ктиторски надпис, през 1602 г. българското население от околността възстановява черквата от манастирския комплекс. Тя е еднокорабна, без купол, с опростен план и тежки зидани стени от ломен камък. Отвън над входната врата е изобразена Богородица с крила. Старата й част, типично за средата на XVI и XVII в., е тъмна, с малко сводесто прозорче на южната стена. Това е моделът на обикновените селски жилища в района. Само леко издаденият свод и абсидата подсказвали за култовата сграда, вкопана на около метър в земята. Вътре в самия храм има голям кръгъл камък с плоча и надпис върху нея. Иманяри са вдигали плочата, за да търсят под нея скрито злато.

Снимка: svetimesta.comЧерквата е достроена  през Българското възраждане,  когато хората от околността се замогнали. Запазени са надписи, които свидетелстват за неколкократното й обновяване и изписване. От един от тях научаваме, че през 1843 г. към храма от запад е пристроен широк и по-светъл притвор, и че „се е изобразил по времето на монах и настоятел Маринко Епитроп, лето 1845“. От притвора, на две стъпала надолу, се влиза в първоначалната стара, тъмна част на църквицата. Тя била обновена и изписана на местата, където старата стенопис била силно повредена и изпаднала. Изрисувани са светци, като повечето от тях са представени с дълги, тъмночервени наметала. В първата част на църквата, в ктиторски надпис, са упоменати имената на обикновени местни жители – Илко Дойчин, Тодор Лозанев, Златко Дойчин. Така манастирът се възвръща към живот, но после отново е опустошен и потъва в забрава.

Снимка: svetimesta.comВ черквата на Искрецкия манастир стенописите са от два периода – от XVII и от XIX век. В стенописа, представящ Тайната вечеря, Исус Христос държи т. нар. акакия (пурпурна торбичка) с пръст – християнски символ за преходността на всичко тленно. Изографисани са отделни светци, сцени от основни църковни събития и пълният християнски празничен цикъл. От двете страни на входната врата, както е обичайно, са изобразени прави архангелите Михаил и Гавриил, пазители на храма.

Южно от храма се намира изключително интересната кръщелня (баптистерия) – изповедалня, която е единствена по рода си в българските манастири. Построена е през 1856 г.  Вътрешните й стени са изцяло украсени със стенописи, в които преобладава образът на Божията майка. Днес тя е затворена и се нуждае от основна реставрация.

Снимка: svetimesta.comЖилищните сгради на светата обител са строени през XIX в. като двуетажни постройки, с чардак. В първото десетилетие на ХХ в. те били дарени за болнично заведение. По време на тоталитарния режим манастирската черква била затворена. Въпреки това жители от село Искрец идвали тук и палели свещи. Първата служба след демократичните промени от 1989 г. е проведена на 8 септември 1991 г в чест на Рождество Богородично. На този празник и особено на храмовия – Успение Богородично, 15 август, тук идват много вярващи. В навечерието му се прави нощно бдение, а на самия ден жените носят обредни богородични пити и грозде, които свещеникът освещава. В храма се служи само на големи християнски празници.

Снимка: svetimesta.comПрез 2005 г. всички руини от сградите на манастирския комплекс окончателно са съборени. Запазени са само баптистерията и черквата, която е обявена за паметник на културата. Изработен е план за изграждане на нов манастирски комплекс.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Дарът на Петдесетница е живот в изобилие

В осмата неделя след Възкресение Христово отбелязваме един от най-важните празници за християнството – Петдесетница. В този ден Светият Дух – Третото Лице на Светата Троица слиза на земята, за да осени дванайсетте апостоли, събрани на молитва..

публикувано на 23.06.24 в 05:30

Черешова задушница е!

Всяка година в съботата преди големия християнски празник Петдесетница Църквата отбелязва втората за годината Задушница, която народът е нарекъл Черешова задушница, защото винаги съвпада със сезона на черешите. В календара на Българската..

публикувано на 22.06.24 в 05:30
Теодора Димова

Разговорът за комунистическото минало става все по-наложителен, за да предпазим децата си

България продължава да бъде единствената европейска страна, която няма мемориал за жертвите на тоталитаризма. Този срамен факт, белязал като дълго нелекувана язва съвременния статус на обществото ни, за поредна година беше припомнен на 1 юни, когато..

публикувано на 20.06.24 в 11:30