Манастирът „Успение Богородично“ се намира на два километра източно от с. Искрец и на около 45 км от София, на левия бряг на река Сирищница. Сгушен е в пазвите на Стара планина, в подножието на връх Градище, където някога се издигала крепост. В миналото наоколо е имало и древно селище, за което свидетелстват откритите около манастира останки от тухли, керемиди, керамични съдове. Те дават основание на археолозите да датират селището в V-VI в. Оттам минавал важен път през София за Враца и Ниш, което вероятно е една от причините тук да възникне манастир.
Предполага се, че Искрецката света обител е строена през XIII в. В края на XIV в. манастирът е разрушен и опустошен от османските нашественици, заедно с намиращата се наблизо крепост. Според ктиторски надпис, през 1602 г. българското население от околността възстановява черквата от манастирския комплекс. Тя е еднокорабна, без купол, с опростен план и тежки зидани стени от ломен камък. Отвън над входната врата е изобразена Богородица с крила. Старата й част, типично за средата на XVI и XVII в., е тъмна, с малко сводесто прозорче на южната стена. Това е моделът на обикновените селски жилища в района. Само леко издаденият свод и абсидата подсказвали за култовата сграда, вкопана на около метър в земята. Вътре в самия храм има голям кръгъл камък с плоча и надпис върху нея. Иманяри са вдигали плочата, за да търсят под нея скрито злато.
Черквата е достроена през Българското възраждане, когато хората от околността се замогнали. Запазени са надписи, които свидетелстват за неколкократното й обновяване и изписване. От един от тях научаваме, че през 1843 г. към храма от запад е пристроен широк и по-светъл притвор, и че „се е изобразил по времето на монах и настоятел Маринко Епитроп, лето 1845“. От притвора, на две стъпала надолу, се влиза в първоначалната стара, тъмна част на църквицата. Тя била обновена и изписана на местата, където старата стенопис била силно повредена и изпаднала. Изрисувани са светци, като повечето от тях са представени с дълги, тъмночервени наметала. В първата част на църквата, в ктиторски надпис, са упоменати имената на обикновени местни жители – Илко Дойчин, Тодор Лозанев, Златко Дойчин. Така манастирът се възвръща към живот, но после отново е опустошен и потъва в забрава.
В черквата на Искрецкия манастир стенописите са от два периода – от XVII и от XIX век. В стенописа, представящ Тайната вечеря, Исус Христос държи т. нар. акакия (пурпурна торбичка) с пръст – християнски символ за преходността на всичко тленно. Изографисани са отделни светци, сцени от основни църковни събития и пълният християнски празничен цикъл. От двете страни на входната врата, както е обичайно, са изобразени прави архангелите Михаил и Гавриил, пазители на храма.
Южно от храма се намира изключително интересната кръщелня (баптистерия) – изповедалня, която е единствена по рода си в българските манастири. Построена е през 1856 г. Вътрешните й стени са изцяло украсени със стенописи, в които преобладава образът на Божията майка. Днес тя е затворена и се нуждае от основна реставрация.
Жилищните сгради на светата обител са строени през XIX в. като двуетажни постройки, с чардак. В първото десетилетие на ХХ в. те били дарени за болнично заведение. По време на тоталитарния режим манастирската черква била затворена. Въпреки това жители от село Искрец идвали тук и палели свещи. Първата служба след демократичните промени от 1989 г. е проведена на 8 септември 1991 г в чест на Рождество Богородично. На този празник и особено на храмовия – Успение Богородично, 15 август, тук идват много вярващи. В навечерието му се прави нощно бдение, а на самия ден жените носят обредни богородични пити и грозде, които свещеникът освещава. В храма се служи само на големи християнски празници.
През 2005 г. всички руини от сградите на манастирския комплекс окончателно са съборени. Запазени са само баптистерията и черквата, която е обявена за паметник на културата. Изработен е план за изграждане на нов манастирски комплекс.
В деня на Вси Светии, когато Православната ни църква отбелязва Събора на 12-те апостоли и паметта на всички знайни и незнайни Христови мъченици и изповедници, миряните в България бяха възнаградени за вярата си. Едва ли има по-щастлив от Божия народ,..
Делегатите на четвъртия Патриаршески избирателен църковен събор вече гласуват за нов български патриарх. Той ще бъде избран с две трети от гласовете им между трима кандидати – врачанският митрополит Григорий, видинският митрополит Даниил и ловчанският..
На днешния ден православната ни църква отдава почит на историческите личности, живели по нашите земи от първи век досега и канонизирани за светци. Всички те са били хора на вярата и духа и с делата си са заздравявали спойката между църквата, народа и..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син..
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от..
На този ден Българската православна църква почита успението на Анна – светицата, родила Мария, която е бъдещата майка на Исус Христос. Св. Анна се смята..