Манастирът „Успение Богородично“ се намира на два километра източно от с. Искрец и на около 45 км от София, на левия бряг на река Сирищница. Сгушен е в пазвите на Стара планина, в подножието на връх Градище, където някога се издигала крепост. В миналото наоколо е имало и древно селище, за което свидетелстват откритите около манастира останки от тухли, керемиди, керамични съдове. Те дават основание на археолозите да датират селището в V-VI в. Оттам минавал важен път през София за Враца и Ниш, което вероятно е една от причините тук да възникне манастир.
Предполага се, че Искрецката света обител е строена през XIII в. В края на XIV в. манастирът е разрушен и опустошен от османските нашественици, заедно с намиращата се наблизо крепост. Според ктиторски надпис, през 1602 г. българското население от околността възстановява черквата от манастирския комплекс. Тя е еднокорабна, без купол, с опростен план и тежки зидани стени от ломен камък. Отвън над входната врата е изобразена Богородица с крила. Старата й част, типично за средата на XVI и XVII в., е тъмна, с малко сводесто прозорче на южната стена. Това е моделът на обикновените селски жилища в района. Само леко издаденият свод и абсидата подсказвали за култовата сграда, вкопана на около метър в земята. Вътре в самия храм има голям кръгъл камък с плоча и надпис върху нея. Иманяри са вдигали плочата, за да търсят под нея скрито злато.
Черквата е достроена през Българското възраждане, когато хората от околността се замогнали. Запазени са надписи, които свидетелстват за неколкократното й обновяване и изписване. От един от тях научаваме, че през 1843 г. към храма от запад е пристроен широк и по-светъл притвор, и че „се е изобразил по времето на монах и настоятел Маринко Епитроп, лето 1845“. От притвора, на две стъпала надолу, се влиза в първоначалната стара, тъмна част на църквицата. Тя била обновена и изписана на местата, където старата стенопис била силно повредена и изпаднала. Изрисувани са светци, като повечето от тях са представени с дълги, тъмночервени наметала. В първата част на църквата, в ктиторски надпис, са упоменати имената на обикновени местни жители – Илко Дойчин, Тодор Лозанев, Златко Дойчин. Така манастирът се възвръща към живот, но после отново е опустошен и потъва в забрава.
В черквата на Искрецкия манастир стенописите са от два периода – от XVII и от XIX век. В стенописа, представящ Тайната вечеря, Исус Христос държи т. нар. акакия (пурпурна торбичка) с пръст – християнски символ за преходността на всичко тленно. Изографисани са отделни светци, сцени от основни църковни събития и пълният християнски празничен цикъл. От двете страни на входната врата, както е обичайно, са изобразени прави архангелите Михаил и Гавриил, пазители на храма.
Южно от храма се намира изключително интересната кръщелня (баптистерия) – изповедалня, която е единствена по рода си в българските манастири. Построена е през 1856 г. Вътрешните й стени са изцяло украсени със стенописи, в които преобладава образът на Божията майка. Днес тя е затворена и се нуждае от основна реставрация.
Жилищните сгради на светата обител са строени през XIX в. като двуетажни постройки, с чардак. В първото десетилетие на ХХ в. те били дарени за болнично заведение. По време на тоталитарния режим манастирската черква била затворена. Въпреки това жители от село Искрец идвали тук и палели свещи. Първата служба след демократичните промени от 1989 г. е проведена на 8 септември 1991 г в чест на Рождество Богородично. На този празник и особено на храмовия – Успение Богородично, 15 август, тук идват много вярващи. В навечерието му се прави нощно бдение, а на самия ден жените носят обредни богородични пити и грозде, които свещеникът освещава. В храма се служи само на големи християнски празници.
През 2005 г. всички руини от сградите на манастирския комплекс окончателно са съборени. Запазени са само баптистерията и черквата, която е обявена за паметник на културата. Изработен е план за изграждане на нов манастирски комплекс.
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей. Светител Петър Севастийски се родил в Кесария Кападокийска в семейството на света Емилия и..
На 8 януари Православната църква чества свети Григорий, епископ Български, преподобни Георги Хозевит, свети Емилиан Изповедник, преподобна Домника, мъчениците Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници. Сведенията за св. Григорий, еп...
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава Кореда". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска Македония заради българското им самосъзнание. Кървавата баня е подготвена по лично нареждане на..
На 14 януари Православната църква чества преподобните отци, избити в Синай и Раита и св. Равноапостолна Нина Грузинска. Няма точни..
На 15 януари Православна църква чества светите преподобни Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар. Преподобни..