Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво ни дава и какво ни струва пълноправното членство в ЕС?

От векове наред философи и мечтатели обсъждат и споделят европейската идея. Преди 64 години гражданите на Франция и Германия се обединиха, за да управляват заедно своята съдба. И своето бъдеще. На срещата на върха на държавните и правителствените ръководители в Милано през 1985 г. бе решено: 9 май да се чества като Ден на Европа.

От седем години България е пълноправен член на ЕС. За да може да се отговори точно на въпроса какво ни дава и какво ни струва Европа, е важно първо да си зададем въпроса – какво очаквахме от ЕС и получихме ли го? В целия процес на присъединяване, от взимането на решение да подадем молба за членство, през преговорите, до влизането в ЕС, говорехме за това, че искаме да отидем в „правилния“ клуб като опозиция на тоталитарния режим. Друга мечта на българското общество беше присъединяване към клуба на богатите и развитите.

„Мисля, че сме все още твърде предпазливи в нашето членство, заяви проф. Ингрид Шикова, преподавател по европеистика в СУ“Св.Климент Охридски“. Даже, бих казала, срамежливи и стеснителни. Все още, и заради съвпадението на икономическата и финансовата криза в началото на нашето членство, плодовете които берем от членството не винаги са най-сладките. Много важно е, че с членството си получихме „стол и микрофон“. Не винаги отчитаме това. Обикновено поставяме на първо място европейските фондове, възможност да пътуваме. Но чрез стола и микрофона можем да изразяваме нашето мнение, да защитаваме нашите интереси. Това е много важно за пълноправна държава-член на ЕС“.

„Каква равносметка можем да направим? – търси отговор Любов Панайотова, директор на Европейския институт в София. Както всички казват, за съжаление, ние не живеем по-добре. Чувстваме се изкупителна жертва в много отношения. С надигащия се популизъм и национализъм виждаме, че сме сочени с пръст, независимо дали става въпрос за пазари на труда, или за етнически малцинства, или за свободното движение въобще на хора - една от ценностите на Европа. Може би в голяма степен ние сме виновни за това, тъй като не успяхме да се възползваме от европейската мечта, която имаше България. Аз се надявам, въпреки всичко, малко по малко младото поколение, което усети ползите от програмите „Еразъм” и възможността да пътува, да осъществи тази мечта. Тогава България ще намери едно достойно място в ЕС. Тя е стратегически разположена страна. Виждаме го в действията, които са като мост към цялото славянско братство, което седи от другата страна и очаква с нетърпение да има знак от ЕС. Мост сме към най-големия ни съсед Турция, която е огромна държава и се опитва да влезе в ЕС. България има много предимства, които за съжаление не използва“.


„България продължава да се държи като страна преговаряща с ЕС, е становището на политолога Владимир Шопов, коментатор  по европейските въпроси. Максимума, който успяхме да постигнем за тези години, е да усвоим административните техники при хармонизацията на нашето законодателство с европейското. Още не сме се научили да мислим и да анализираме европейските политики, за да можем да взимаме адекватни решения как точно да участваме в тях. Не успяхме да променим отношението си по въпроси свързани с корупцията и организираната престъпност. Мисля, че не успяхме да направим и нещо друго, което очакваха останалите европейски държави от нас. То е да поемем отговорности в региона на Югоизточна Европа, Балканите, в Черноморския регион. С присъединяването на България и Румъния имаше очаквания двете страни да играят много активна роля и при промените в тези региони, и по отношение на тяхната външна политика“.

Европа няма да бъде изградена изведнъж или според един единствен план. Тя ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които създават на първо място солидарност”. С тези думи на 9 май 1950 година в Часовниковата зала на „Quai d`Orsay” френският министър на външните работи Робер Шуман обяви план за създаването на Европейска общност за въглища и стомана между Франция и Германия. Началните редове на декларацията от 9 май 1950 г. предопределят нейната главна цел: Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват.

„Що се отнася до състоянието на ЕС в момента, той е в доста трудна ситуация, заяви проф. Ингрид Шикова. – Питаме се, притежава ли ЕС средствата, които са необходими да съхрани своите ценности, да предпази своята икономика от упадък? Можем ли да спасим света от тероризъм и войни? Струваше ни се невъзможно на нашия континент да има война, но последните години ни показват друго. И това, което се случи преди години в Югославия и това, което се случва в Украйна. Това се случва на Стария континент. Затова Европа трябва да се опита да преодолее споровете, различията по конкретните въпроси. Реалният живот ни поднася много и разнообразни предизвикателства  и трябва да има силна мотивация за политически съюз. Според мен, без него много трудно ще се върви напред“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Пострадалото момче на плажа в Созопол е в стабилно състояние

Деветгодишното момче, което получи тежки травми при инцидент с почистваща машина на централния плаж в Созопол, е със стабилни показатели и контактно, съобщиха от “Пирогов”. Детето беше транспортирано по въздух от Бургас и подложено на..

публикувано на 04.08.24 в 10:26
Снимка: Facebook / „Чудесата на природата: от семе до гора“

Чудесата на българските гори са представени в природонаучния музей на Черни осъм

Изложба „Чудесата на природата: от семе до гора“ гостува до края на август в Природонаучния музей на троянското село Черни Осъм. Експозицията проследява процеса на зараждане на една гора и презентира красотата на българските гори и шарения..

публикувано на 04.08.24 в 10:20

Пожарът, замърсяващ въздуха на Пловдив, е потушен

Пожарът на сметището в село Цалапица близо до Пловдив е напълно изгасен, но на място остава дежурен екип от огнеборци, както и водоноски и друга техника, съобщи пловдивският кмет Костадин Димитров. Седем пъти са завишени нормита на ФПЧ във въздуха..

публикувано на 04.08.24 в 09:49