От векове наред философи и мечтатели обсъждат и споделят европейската идея. Преди 64 години гражданите на Франция и Германия се обединиха, за да управляват заедно своята съдба. И своето бъдеще. На срещата на върха на държавните и правителствените ръководители в Милано през 1985 г. бе решено: 9 май да се чества като Ден на Европа.
От седем години България е пълноправен член на ЕС. За да може да се отговори точно на въпроса какво ни дава и какво ни струва Европа, е важно първо да си зададем въпроса – какво очаквахме от ЕС и получихме ли го? В целия процес на присъединяване, от взимането на решение да подадем молба за членство, през преговорите, до влизането в ЕС, говорехме за това, че искаме да отидем в „правилния“ клуб като опозиция на тоталитарния режим. Друга мечта на българското общество беше присъединяване към клуба на богатите и развитите.
„Европа няма да бъде изградена изведнъж или според един единствен план. Тя ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които създават на първо място солидарност”. С тези думи на 9 май 1950 година в Часовниковата зала на „Quai d`Orsay” френският министър на външните работи Робер Шуман обяви план за създаването на Европейска общност за въглища и стомана между Франция и Германия. Началните редове на декларацията от 9 май 1950 г. предопределят нейната главна цел: Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват.
„Що се отнася до състоянието на ЕС в момента, той е в доста трудна ситуация, заяви проф. Ингрид Шикова. – Питаме се, притежава ли ЕС средствата, които са необходими да съхрани своите ценности, да предпази своята икономика от упадък? Можем ли да спасим света от тероризъм и войни? Струваше ни се невъзможно на нашия континент да има война, но последните години ни показват друго. И това, което се случи преди години в Югославия и това, което се случва в Украйна. Това се случва на Стария континент. Затова Европа трябва да се опита да преодолее споровете, различията по конкретните въпроси. Реалният живот ни поднася много и разнообразни предизвикателства и трябва да има силна мотивация за политически съюз. Според мен, без него много трудно ще се върви напред“.
Нова тенденция при фалшивите пари – най-много неистински банкноти вече има при купюрите от 100 лева с лика на Алеко Константинов, за разлика отпреди няколко години, когато най-фалшифицирани бяха двадесетолевките. Това сочат данни на Българската..
Най-големият международен граничен събор на Балканите в прохода "Кадъ Боаз" отново събра хиляди българи и сърби. Границата беше отворена в продължение на три дни от 18 до 20 юли. Хората от българското дело Салаш и сръбското Ново корито, както и..
Сцената ги събира, този път в България, мястото е старопрестолната столица Велико Търново. Там си дават среща фолклорните състави, които пазят и популяризират българската традиция извън пределите на родината. От 23 до 26 юли Велико Търново става..
В "България днес" на 25 юли слушайте: 04:25 Актуално от България и сънародниците по света 16:23 "По съседски" – събития от Балканите..
Български ученици се завръщат с 4 бронзови медала и една почетна грамота от Международната олимпиада по физика , която тази година се проведе в Париж,..
България ще бъде център на световния студентски математически елит, който ще се събере от 28 юли до 3 август 2025 г., в Благоевград, за 32-ото издание на..