В края на седмицата България пласира на международните финансови пазари държавни облигации на стойност 1,493 млрд. евро. Всъщност става дума за десетгодишни държавни ценни книжа с парите, от които ще се плати през януари догодина стар дълг от 1.086 млрд. долара и ще се покрие предвиденият в държавния бюджет за тази година дефицит от малко над 750 млн. евро. Емитирането на дълг и пласирането на държавни облигации на световните финансови и капиталови пазари са обичайни финансови операции, които почти всички правителства по света осъществяват редовно. От тази гледна точка, реализираната операция от българското правителство не е особено интересна и забележителна. Доста повече коментари и анализи предизвиква изненадващо ниската цена, при която България получава кредит.
Точно преди две години българската държава издаде облигации за 950 млн. евро и тогава плати лихва за тези пари от 4,436%. Сега инвеститорите, купили български книжа, ще получат едва 3,056%. Т.е. с повече от един процент по-малко. А когато говорим за милиард и половина евро, един процент са много пари. Този изключително положителен резултат надмина очакванията на всички анализатори и на самия премиер на България, който между другото е университетски преподавател и експерт по финанси и който очакваше лихва от около 4%. Изненадата беше още по-голяма след като преди около две седмици международната рейтингова агенция Standard&Poor’s намали с една степен кредитния рейтинг на държавата до най-ниското ниво, което се смята за приемливо от инвеститорите. По-ниската оценка беше обяснена с политическата нестабилност и липсата на реформи в страната.
Два са основните фактора, които изиграха своята роля за изключително ниската цена, която ще плати българското правителство за взетите назаем 1,5 млрд. евро. На първо място това е фактът, че равнището на държавния дълг на България е едва 18% от брутния вътрешен продукт. За сравнение, средното ниво на задлъжнялост в еврозоната е 96%. Малкият дълг успокоява инвеститорите, че рискът страната да се окаже неплатежоспособна е малък. Втората причина за ниската цена на дълга, постигната от България, е общото ниско равнище на лихвите в света и по-конкретно в Европа. Основният лихвен процент на Европейската централна банка така например падна до рекордно ниската стойност от 0,15% в началото на юни.
Ако добавим към всичко това, че интересът на инвеститорите към българските облигации беше огромен, можем да заключим, че България постигна заслужаващ уважение и поздравления успех на международните финансови пазари и че те смятат, че тя заслужава доверие."Неактивните хора на пазара на труда в България са над един милион. Те не учат, не работят, нямат регистрация в бюрата по труда. Тази "армия" е огромен неизползван работен потенциал", подчерта директорът на Агенцията по заетостта Смилен Вълов. Профилът..
3,1% е очакваната инфлация за България за 2024 г. и 2,6% за 2025 г., показват данните от огласената пролетна икономическа прогноза на Еврокомисията за тази година. Низходящата тенденция на външните цени се очаква да ограничи инфлацията на..
Българската търговско-промишлена палата организира днес в София българо-марокански бизнес форум. Събитието е подготвено със съдействието на Службата по търговско-икономически въпроси на България в Мароко и Палатата за търговия, промишленост и..
Нужни са регионални политики за справяне с дисбалансите в нивата на заетост и икономическа активност в различните области на България, отчитащи спецификите..
Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) разпореди на банките в страната да прилагат минимален набор от 6 показателя за наблюдение на..
Съществено поскъпване на цената на тока за битовите потребители няма да има, заяви служебният енергиен министър Владимир Малинов. "Мисля, че увеличението..