Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Световноизвестният пианист и диригент Андраш Шиф изпълни интегрално 32-те сонати от Бетовен във Виена

Един от най-известните пианисти на нашия век, Андраш Шиф бе перла в концертната програма на „Концертхаус“ във Виена този сезон. Музикантът с унгарски произход е известен с интерпретациите си на произведения от Бах, Моцарт, Бетовен, Шуберт и Шуман. През 2006 той е награден за записите на 32-те клавирни сонати от Бетовен. Всички сонати той представи на меломаните във Виена в зала „Моцарт“ на виенския „Концертхаус“  в седем концертни вечери между януари и май. На последните две дати той изпълни късните Бетовенови сонати: оп. 90, оп.101, оп. 106, оп. 109, оп. 110 и оп.111. Шиф впечатли с изключително силната си концентрация и издръжливост. Той изпълняваше сонатите без пауза и обединяваше музиката не само в отделните произведения, а ги свързваше драматургично. Паузите между различните сонати бяха като премерен дъх между частите на циклично произведение. Звуковите нюанси, които той разкриваше очароваха публиката. И в двата концерта поантата бяха последните произведения от програмата - Соната си бемол мажор, оп. 106 „Хамерклавир“ на 27 май и Соната до минор, оп. 111 на 7 юни. Те оставиха без дъх присъстващите в залата, която бе претъпкана.

На 7 юни концертът бе посветен на Ханс Ландесман (1932 - 2013), който е известен австрийски музикален мениджър и директор на музикални фестивали. От 1977 той е бил генерален секретар на „Концертхаус“ и 1986 заедно с Клаудио Абадо основава Младежкия оркестър „Густав Малер“.

Андраш Шиф има записани лекции, в които говори за музикалните светове в сонатите. Той често казва, че най-добрата интерпретация е най-близката до авторовия текст. В едно свое интервю пианистът и диригент обобщава подхода си към произведенията така:

Разбира се, нашата философия в музиката е съвсем различна от тази в театъра, примерно. Аз страстно обичам театъра, но тъй и не мога да разбера какво правят режисьорите с текста на автора. Когато поставят Шекспир, да речем. За мен като музикант всяка дума, написана от Шекспир, би била свещена. Дори не би ми минало през ума да променя някоя негова дума. А пък режисьорите си позволяват да съкращават цели страници, да променят последователността на сцените. Очевидно смятат, че това е легитимно. В музиката, поне според мен, наш висш дълг е да бъдем верни на „текста”.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!