Археологическият комплекс „Калето”, разположен върху скалист рид край река Искър, съхранява следи от хилядолетна история. Останките от древната крепост се намират до град Мездра. Хълмът, на който е тя, е естествено защитен и е на място, където са се пресичали важни пътища, свързващи Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България. Твърдината векове наред е охранявала достъпа към проходите на Балкана. Северно от нея се е простирало селище, върху чиито развалини е построен съвременният град Мездра. Намерените предмети при разкопки около крепостта показват, че в края на каменно-медната епоха селището процъфтява като занаятчийски център. Животът там продължава през вековете. На това място са съществували римско укрепление от средата на II в., езически култов център от III в. Върху римската крепост е бил изграден византийски отбранителен пункт, през вековете твърдината е била нееднократно достроявана и поправяна. Сега върху непристъпния скален масив могат да се видят дебели стени, изградени през Римската, Византийската епоха и българското Средновековие. Под пластовете на „Калето” е запечатана историята на Мездра, а предметите, разкрити при археологическите проучвания, свидетелстват за богатството и просперитета на жителите в древния град. Днес „Калето” е внушителен и добре консервиран археологически комплекс. През 2013 г. той бе изцяло реставриран, за да се превърне в основна туристическа атракция за целия регион. Част от проучените антични жилища, останки от улици и предмети от бита са подредени в специална експозиция. На едно място могат да се видят артефакти от различни епохи. Посещението на музейната част може да се съчетае с разходка сред ателиетата на занаятчиите, които възраждат старинния местен поминък и дават възможност на туристите да си купят автентичен предмет за спомен. С какво още „Калето” привлича „ловци” на исторически забележителности, научаваме от Георги Андонов, координатор в неправителствена организация за популяризиране на забележителностите в региона:
„Археологическият комплекс „Калето”, представлява най-общо хълм, естествено защитен от реката, която минава под него. Много ценни находки има там, но сред най-значимите е Светилището на тура (праисторическо диво говедо), открито през 2008 г. Култовото място няма аналог в цяла България. Древните са вярвали, че тяхното божество тур крепи света на рогата си. Тогава, преди около 2500 години, тукашните земи са населявали траките от племето трибали. По-късно това място е завладяно от Римската империя и продължава да съществува като нейно укрепление, ценно с това, че е на високо и има изглед към проходите в планината. От този период са открити много монети, украшения. Но най-интересната находка, изложена в музея, е бронзов ключ на две хиляди години. Сред археолозите той е известен като „Ключът на Северозапада”. Нееднократно градът е разрушаван, много народи преминават през него. След идването на прабългарите, предвождани от Аспарух, на това място се развива старобългарско селище, което в XI век е завладяно от византийците. Има легенда, че това е последната крепост, която устоява под напора на турските нашественици през XIV в., по времето на цар Иван Шишман. След многото археологически проучвания, крепостта е добре съхранена. Към нея е направена специална инфраструктура за удобство на посетителите. Открита е модерна експозиционна зала, където буквално може да се направи разходка през вековете. За всички, запалени по археологията и историята, комплексът е много интересен.”
В началото на месец юли се навърши една година от приключването на реставрацията и официалното откриване на Археологическия комплекс „Калето” за посещения от туристи. От този месец забележителната крепост вече е част от списъка на „Стоте национални туристически обекта”, изготвен и популяризиран от Българския туристически съюз.
Снимки: kaleto-mezdra.bg
За всеки манастир, когато е създаван, мястото е подбирано не случайно, така е и с Чипровския манастир. Построен е през X век в живописна местност, в Предбалкана. Отдалечен е на 22 км. от гр. Монтана. Манастирът е историческо и богослужебно средище..
Предполага се, че той носи името на тракийската богиня-майка Кибела, изобразена върху релеф на скалното светилище „Зайчи връх”. Именно в подножието на тази древна астрономическа обсерватория възниква едно от най-големите търговски и културни средища в..
Най-пръв град, център – може би такова е значението на името Плиска, което основателите на Първата българска държава през VII в. дали на своята столица. Мястото избрали там, където се преплитат важни търговски пътища, а релефът осигурявал отлични..