Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Първата ни столица Плиска е извор на спомени за величието и мъдростта на българите

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Порта към крепостта
Снимка: wikipedia.org

Най-пръв град, център – може би такова е значението на името Плиска, което основателите на Първата българска държава през VII в. дали на своята столица. Мястото избрали там, където се преплитат важни търговски пътища, а релефът осигурявал отлични условия за отглеждане на добитък. Днес хиляди сънародници идват тук, където се простирала Плиска, водени не просто от любопитство, колкото от любов и преклонение към делото на прадедите ни. Само на два километра от съвременния град Плиска (и на 29 от град Шумен) се намира Националният историко-археологически резерват „Плиска”, обявен за паметник на културата през 1970 г. В продължение на десетки години останките на града се проучват от известни български и чуждестранни археолози.

Руини от царския дворец

Според изследванията, строежът на Плиска започва в края на VІІ и началото на VІІІ в. Постройките били дървени и служели за жилищни или представителни нужди. Първоначалният дворцов комплекс на Плиска бил ограден с крепостна стена, а в полето около нея възникнали селища на обикновените хора. По-късно градът е опожарен от византийците, а на мястото на изпепеления дворец се появила голяма каменна сграда, известна като двореца на хан Крум.

Тук вероятно са работили учениците на Кирил и Методий

Покръстването на населението, започнало през 864 г. при княз Борис І , променя столицата. Езическите храмове се превръщат в християнски църкви и манастири. Строят се нови, сред които най-внушителна е Голямата базилика. От нея днес могат да се видят внушителни останки – доказателство за духовната мощ и мисия на владетеля по това време.

Изглед от останките в първата българска столица

На около 1,5 км от нея се намира добре запазената Източна порта – главният вход на укрепения град, там, където са живели ханът и аристокрацията. Голямата базилика най-вероятно е изградена във външния град, за да може да бъде посещавана от повече хора. Повече от 100 на 30 м. е била големината на тази църква, най-голямата на Балканския полуостров по това време, обяснява Христина Стоянова, главен уредник на Историко-археологическия резерват „Плиска”:

Споменът за град Плиска винаги ще бъде жив. Това е градът, където е поставено началото на българската държава. Просъществувал е до средата на XI век, след това тъне в забрава и разруха. За съжаление, днес го намираме в руини, а всяко нещо, останало от дедите ни, е важно и ценно. Стараем се чрез възстановки и компютърни графики да допълним визуалната представа за част от паметниците, запазени в основи, за да добият туристите представа за величието на дворцовия комплекс. Тази година във връзка с предприетите консервационни и реставрационни дейности бе взето решение да бъда разчистен и т.нар. свещен кладенец към Голямата базилика, за да бъде представен пред туристите. Аязмото се е запазило на това място повече от дванайсет века. Още преди 100 години археолози са се опитвали да стигнат до него, но от съображения за сигурност не са продължили да копаят в дълбочина. Тази година заради интереса към находката, отчитаме над 100 процента ръст на потока от туристи, в сравнение с предходни години. Поддържаме интереса и чрез музейна експозиция. Тук могат да се видят реплики на средновековно облекло и на две жилища, тип юрта, където са пресъздадени интериорът и битът от това време. Имаме гостуваща изложба с експонати от Националния исторически музей. Те са свързани със спомена за Велика България. Представено е копие на фигурата на орела с монограм, който се свързва с основателя на българската държава хан Аспарух. Оригиналът се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.

Снимки: wikipedia.org


Още от категорията

Аскетичната красота на средновековния храм „Св. Георги Победоносец”

Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..

публикувано на 06.05.20 в 07:00

На Атанасовден в Чирпанския манастир се стичат богомолци от близо и далеч

Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..

публикувано на 18.01.20 в 08:00

Асеновата крепост, обвита в мистика и легенди

Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..

публикувано на 23.12.19 в 09:20