Когато в края на 1941 г. българското правителство, под натиска на Хитлер, обявява символична война на Великобритания и САЩ, никой не предполага, че три години по-късно тя ще се превърне в жестока реалност. На 10 януари 1944 г. формация от около 200 американски самолета извършват голяма бомбардировка на София. Така започва повратната 1944 г. в българската история. Бомбардировките продължават и през пролетта. В края на лятото на 1944 г. България е във влошени отношения и с Германия, наред с вече реалната война с Лондон и Вашингтон. Нуждае се от бързо примирие с победителите. На 26 август, под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет. В същия ден ЦК на Българската работническа партия (комунисти) издава указание за вземането на властта с въоръжено въстание. На 2 септември е образувано правителство на опозицията от БЗНС „Врабча 1”, начело с Константин Муравиев, което продължава преговори за мир с всички и се обявява за „демократични реформи”. Макар на високо равнище да се водят преговори, СССР обявява война на България. На 8 септември Червената армия навлиза на територията на страната и окупира редица градове.
Междувременно ЦК на БРП и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия привеждат в действие план за вдигане на въстание с цел да бъде установен пълен контрол върху страната. През нощта на осми срещу девети септември при започнало съветско навлизане, офицери от политическия кръг „Звено” превземат ключовите пунктове в София: Министерството на войната и на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото. Правителството на Константин Муравиев е свалено и на власт идва правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. В 6:30 часа по радиото прозвучават думите на новия министър-председател. Към тази сутрин се връщаме чрез спомените на д-р Петър Дертлиев, запазени в Златния фонд на БНР:
Така 9 септември 1944 г. се превръща в повратен момент от историята на страната. Тази дата довежда до огромни промени в българското общество. На 10 септември полицията е разпусната и е създадена Народна милиция, съставена най-вече от партизани. Следва вълна на насилие от комунистически групи срещу всички техни противници. На 12 септември 1944 г. излиза Постановление на правителството за арестуването на министрите от кабинетите между 1941 до 1944 г., на народни представители и на военни. Така вече започналите масови арести в страната са узаконени. През следващите три месеца са избити хиляди хора от националната интелигенция, от администрацията и икономическия елит. По неофициални данни между 20 и 40 хиляди са убити без съд.
На 28 октомври 1944 година в Москва е подписано примирие, с което България официално преминава на страната на Съюзниците. Страната се задължава да предостави своите въоръжени сили под ръководството на Съветското командване срещу Германия. Впрочем, от 9 септември българската армия вече се сражава с немците. България се задължава и да предоставя гориво, храна и всичко нужно на съветските войски. На практика примирието узаконява положението на страната като окупирана от съветската армия държава. Установено е, че окупацията от Съветската армия и издръжката на съветските войски в периода 1944-1947 година е струвала над 133 милиарда лева. Така е изглеждала България през черната 1944 година, която поставя началото на тоталитаризма у нас.
Снимки: архив
По повод 86-ата годишнина от началото на предаванията за чужбина на БНР , чийто естествен продължител от 1992 г. е Радио България, в редакцията ни постъпват писма от дългогодишни и нови последователи с поздравления, спомени, отзиви и препоръки за..
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази..
„ Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“ Това казва в едно от последните си интервюта прочутият бас Никола Гюзелев...