„Тогава – аз съм го казвал много пъти пред мои другари – беше лесно да се стане писател, защото нямаше писатели, един Вазов стърчеше над всички, гледаха го всички, и той създаде реномето на писателя. Кой го чел, кой го не чел, сочи Вазов. Той беше символ на писател и той стоеше пред очите на всички класи в обществото.“
Това казва Елин Пелин на срещата си със събратя по перо по повод 70-годишния му юбилей. Две години по-късно – през 1949, той напуска живота, за да влезе в пантеона на големите български писатели. Неговият принос към развитието на нашата белетристика и литературата за деца му отреждат място сред класическите ни автори.
На пръв поглед сюжетите на Елин Пелин не се отличават с особен драматизъм или сложни обрати. Но навлизането в неговия свят отваря вратите към един пълнокръвен и бликащ живот, към житейската мъдрост, философията и морала на българския народ. Затова, ако някой иска да опознае историята на българското село, то задължително трябва да започне от неговите разкази. Елин Пелин се ражда през 1877 г. в село Байлово, като едно от 11-те деца в семейството на учител. Баща му е будна възрожденска личност, който не просто иска да отгледа децата си, но и да ги образова. Детството и младостта на Димитър Стоянов /истинското име на писателя/ преминават в бедност. Учи в различни градове, така и не завършва гимназия, но се увлича в четене. Още на 20-годишна възраст – през 1897, той започва да пише първите си по-сериозни произведения.
„Бях толкова млад, когато започнах да пиша, че съм забравил първопричината на това мое проявление” – казва писателят в края на творческия си път.
На тоя въпрос е мъчно да се отговори. Майките обичат повече, дори най-много децата си, които са нещастни или грозни. Иска ми се да мисля, че и аз обичам повече ония работи, на които читателят обръща най-малко внимание или които не харесва” – посочва писателят.
Простите истории, разказани с любов и усмивка от Елин Пелин, винаги съдържат темата за най-стойностните неща в човешкия живот. Мечтите, любовта, грехът и изкуплението му, обичта към земята и трудът са част от реалността на българското село. И въпреки трагичните съдби и ситуации, винаги се усеща надеждата за спасение и възвисяване. С удивителна естественост певецът на българското село описва съдбоносната среща на старото и новото в патриархалния свят на българина, който постепенно изчезва. С течение на времето този традиционен свят е пометен от настъпващите промени първо в буржоазния, а след това в комунистическия обществен ред. В последните си години авторът на „Жътва”, „На нивата” и „Мечтатели” прави опит да разказва за един коренно противоположен на патриархалния свят, в който мирисът на поле и привързаност към земята, към която принадлежим, вече ги няма. Ето един запис от Златния фонд на БНР, в който става дума за бригадирското движение в годините след установяването на просъветска власт в България. Тогава с младежки труд са изградени обекти от национално значение.
10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..
Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият..
На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят..