Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1949 година: Елин Пелин – певецът на българското село

БНР Новини
Снимка: архив

„Тогава – аз съм го казвал много пъти пред мои другари – беше лесно да се стане писател, защото нямаше писатели, един Вазов стърчеше над всички, гледаха го всички, и той създаде реномето на писателя. Кой го чел, кой го не чел, сочи Вазов. Той беше символ на писател и той стоеше пред очите на всички класи в обществото.“

Това казва  Елин Пелин на срещата си със събратя по перо по повод 70-годишния му юбилей. Две години по-късно – през 1949, той напуска живота, за да влезе в пантеона на големите български писатели.  Неговият принос към развитието на нашата белетристика и литературата за деца му отреждат място сред класическите ни автори.

На пръв поглед сюжетите на Елин Пелин  не се отличават с особен драматизъм или сложни обрати. Но навлизането в  неговия свят отваря вратите към един пълнокръвен и бликащ живот, към житейската мъдрост,  философията и морала на българския народ. Затова, ако някой иска да опознае историята на българското село, то задължително трябва да започне от неговите разкази. Елин Пелин се ражда през 1877 г. в село Байлово, като едно от 11-те деца в семейството на  учител. Баща му е будна възрожденска личност,  който не просто иска да отгледа децата си, но и да ги образова.  Детството и младостта на Димитър Стоянов /истинското име на писателя/  преминават в бедност. Учи в различни градове, така и не завършва гимназия, но се увлича в четене. Още на 20-годишна възраст – през 1897, той започва да пише първите си по-сериозни произведения.

Бях толкова млад, когато започнах да пиша, че съм забравил първопричината на това мое проявление”  казва писателят в края на  творческия си път.



В началото обаче мечтаел за друго – да стане художник и кандидатства в Рисувалното училище. Не го приемат и той продължава с писането. През  1897 г. Димитър Стоянов се превръща в Елин Пелин и създава  някои от най-емблематичните си разкази като „Ветрената мелница”, „Напаст божия”, „Изкушение”, „Гост”. Но, както и други писатели, той  оценява произведенията  по различен начин от читателите. Разбираме го от  последното му интервю, запазено в Златния фонд на БНР, направено по повод 70-годишния му  юбилей.

„Кажете ни кои от своите произведения харесвате най-много и защо?

На тоя въпрос е мъчно да се отговори. Майките обичат повече, дори най-много децата си, които са нещастни или грозни. Иска ми се да мисля, че и аз обичам повече ония работи, на които читателят обръща най-малко внимание или които не харесва” – посочва писателят.

Простите истории, разказани с любов и усмивка от Елин Пелин, винаги  съдържат темата за най-стойностните неща в човешкия живот. Мечтите, любовта, грехът и изкуплението му, обичта към земята и трудът са част от реалността на българското село. И въпреки трагичните съдби и ситуации, винаги се усеща надеждата за спасение и възвисяване. С удивителна естественост певецът на българското село описва  съдбоносната среща на  старото и новото в патриархалния свят на българина, който постепенно  изчезва. С течение на времето  този традиционен свят е пометен от настъпващите промени първо в буржоазния, а след това в комунистическия обществен ред. В последните си години авторът на „Жътва”, „На нивата” и „Мечтатели” прави опит да разказва за един коренно противоположен на патриархалния свят, в който мирисът на поле и привързаност към земята, към която принадлежим, вече ги няма. Ето един запис от Златния фонд на БНР, в който става дума за бригадирското движение в годините след установяването на просъветска власт в България. Тогава с младежки труд са изградени обекти от национално значение.

„Другарю Елин Пелин, вие написахте разказа „Врабчетата на стрина Дойна” със сюжет от бригадирското движение.. Кажете ни как гледате на младежкото бригадирско движение и на неговите големи успехи в социалистическото строителство?

Бригадирското движение е от голямо значение за младежта. То я привързва към държавата. Създава чувство на колективност срещу лошите егоистични чувства. Бригадирското движение радва всеки истински патриот.”


Но не с тези последни свои разкази Елин Пелин  влиза в  храма на българската класика.Там обитават други негови герои – умислени,  угрижени, влюбени или развеселени. Техните  имена  знаем още от училище – Ангелинка, Христина,  Елка и старият Герак, отец Сисой и  Благолаж.

През 1949 година Елин Пелин напуска този и отива „На оня свят” – при дядо Матейко и другите си обичани герои.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Правителството на Филип Димитров

1992 г. – Филип Димитров – премиер с малко, но завинаги

Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...

публикувано на 07.07.15 в 12:01

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..

публикувано на 01.07.15 в 11:35

1990 година: Времето е наше?

„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..

публикувано на 23.06.15 в 14:28