Какво знаем за цар Самуил, 1000 години след времето на неговото управление? Биографията на владетеля е дълга, пълна с превратности, победи, предателства, поражения, стоицизъм… Във времето на високите технологии човек бързо и лесно може да „влезе” в четиво за българското минало. Да си припомни уроците по история. Колцина го правят?!
Самуил е най-малкият от четиримата синове на комит Никола. Преди него са Давид, Мойсей, Арон… „Комит” в някогашна България означавало управител. Византийският хронист Йоан Скилица нарича Самуил и братята му синове на „велемощен комита”. И - историята тръгва… Развива се по шекспировски. Давид е убит. После Мойсей. Арон се домогва до брак със сестрата на Василий II. Вместо нея му изпращат фалшива годеница… Измамата е разкрита. Отново семейни драми, измени, лицемерие… Да застанеш начело на държавата и войската през Средновековието никак не е леко: битки, обсади, отбраняване на границите… До сражението при село Ключ, завършило трагично. При тъжната и страшна гледка на ослепените от Василий II български воини сърцето на Самуил не издържа…
1000 години след онези събития си припомняме за владетеля и неговите бойци, отстоявали България. В Националната програма има конференции, изложби, открити уроци в училища и общини. Провеждат се и дебати: дали да не се смени името на едно или друго селище с това на владетеля? Ще станат ли така по-всеотдайни местните хора? По-борбени в търсене на своите общочовешки права? Повече патриоти?
Какво е паметта? Понякога тя може да трогне тъкмо с деликатната си ненатрапчивост. Група туристи, ентусиазирани почитатели на родната природа, стигнали до село Белащица. Един също толкова емоционален и небезразличен към историята екскурзовод им разказал за стар чинар, който местните хора обгрижват с внимание и любов поколения наред. Според преданията дървото е посадено от ослепените Самуилови войници. Те основали селото. Как са се озовали в местността Чифлика край Белащица? Следва поредната легенда: за ромейския пълководец Никифор Ксифий, който се явил в тила на българската войска и допринесъл за разгрома й при село Ключ. Познавал добре местата. Бил…българин, насилствено откаран като момче във Византия. Казвал се Никола, преименували го Никифор. Обучили го за византийски военачалник. Пратили го да се бие срещу българите. След битката при Ключ Василий II щедро го възнаградил. Сложил го за управител на Филипопол и му дал много земя, да си направи чифлик. Никифор поискал и работна ръка. Василий му изпратил пленени български бойци. Един от тях се казвал Драгомир, роден брат на Никифор Ксифий. За да не бъде разпознат от брат си, Никифор наредил да ослепят и него... Къде е истината и къде легендата? Според преданието, майката проклела сина-предател. Дали Никифор Ксифий е търсил изкупление на греховете, когато през 1020 г. започнал да строи манастир? През какви ли перипетии не преминава манастирът: опожаряван, възстановяван…останал и до днес. Има го и чинарът, мълчалив свидетел на времето…Когато за пръв път го зърнал, поетът Пенчо Славейков възкликнал: ”Да би имал език да ни разкажеш това, което си видял и чул през вековете, не бих имал достатъчно сили да го опиша…” Под дървото е присядал художникът Златю Бояджиев, нарисувал го е в картина…
1 000 години история…Толкова истинска…
Ако нямате време и търпение да четете учебници, може да разгледате някоя от изложбите, посветени на паметната годишнина. Какво още не знаем за цар Самуил?
Разказва доц. д-р Людмил Вагалински, заместник-председател на Националния инициативен комитет за честванията и директор на НАИМ при БАН.