„Музиката винаги е била част от живота ми, знам, че звучи тривиално, но е така, разказва младата певица. – Не мога да се сетя за конкретния момент, в който сме се намерили. Може би около 16-годишна възраст стана неизменна част от живота ми.” По това време решава да направи и оригиналния татус на дясната си ръка – стар озъбен микрофон. „Разбрах, че ще се занимавам с това много дълго време, че го обичам и ме прави щастлива, затова и реших да го изобразя.” Семплата запетая на лявата й китка също привлича погледа и има своята символика – нищо никога не е окончателно и винаги има какво още да се направи.

Прея обича всякаква музика – фънк, соул, джаз, хип-хоп, дръм енд бейс, класическа. Какво слуша обаче зависи от настроението й, от времето и дори от сезона. Сега есенното настроение е завладяло чаровната изпълнителка и тя залага на български хип-хоп и нео соул. Музикалните й влеченията личат и в първата й песен „Малките неща” с Били Хлапето, която веднага се превръща в хит. Скоро след това певицата се включва в парчето „Закъснявам, човек” заедно с Графа и Печенката, с което популярността й продължава да расте. За Прея малките неща не са константа, но има едно, което я прави най-щастлива и има склонността да прогонва всичко лошо: „Винаги когато има слънце аз няма как да не съм в хубаво настроение. Така че слънцето е голямото ми малко нещо.”

Друга нейна идея и любима тема е културната революция: „Иска ми се публиката тук да възприема на друго ниво изкуството, а и не само изкуството. Иска ми се мирогледът да е по-широк. А за средствата – явно още не съм открила целия набор от такива. Но смятам, че това, с което се занимавам в момента, е едно надеждно оръжие.” Докато търси нужните средства за революция, Прея продължава да се забавлява искрено с това, което прави, и сама описва ежедневието си като постоянно парти – ангажиментите не й тежат, щом всичко се случва с желание.

„Настроението ми напоследък много прилича на клипа на „Нюанси” – светло, но неутрално, есенно ми е. А в същото време – аз се шегувам, но и не съвсем, че се чувствам отново като на 16 и реагирам точно като тийнейджърка в разни ситуации. Малко се случва като дежавю. А какви са цветовете на 16-годишния? Не знам! Много шарено!”