Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1962 – Камерен ансамбъл „Софийски солисти” – една музикална приказка без край

БНР Новини
Снимка: архив

През далечната 1962 г., увлечени от магията на камерното музициране, тринайсет даровити инструменталисти обединяват таланта си в единно художествено мислене. Така започва творческият път на един от най-известните камерни оркестри в Европа – „Софийски солисти”. В продължение на десетилетия той е сред най-ярките представители на съвременното българско музикално изпълнителско изкуство. Огромен е броят на творбите от родни композитори, вдъхновени и посветени на ансамбъла.

Идеята за създаването му възниква спонтанно сред едно ядро отлични музиканти от Софийска народна опера, както се е наричала тогава. С голям ентусиазъм е приет първият концерт на състава под ръководството на диригента Михаил Ангелов. Първоначално „солистите” свирят под друго име. В интервю от 1975 г., съхранено в „Златен фонд” на БНР, един от основателите – Александър Попов, си спомня:
„Дълго умувахме как да наречем състава и се спряхме на „Софийски камерен оркестър”. Обаче името не беше най-първата ни задача. Нас ни събра безграничната любов към камерното музициране. На фона на оркестровата ни работа, възприехме тази възможност като върховен стимул за творческа изява от друг тип. Запознахме се с автори, които оперната програма не обхваща. Първите ни стъпки бяха в търсене и утвърждаване на нашите художествено-творчески възможности.”

Широкоспектърният репертоар на Камерен ансамбъл „Софийски солисти” се простира от XV в. до съвременността. Така съставът се превръща в основен фактор за формирането на критерии за камерната музика у публиката в България. Следващият диригент, вписал името си в историята на ансамбъла, е Васил Казанджиев. В свое изказване, документирано в „Златен фонд“, той обяснява:

„Предназначението на „Софийски солисти“ от самото начало до днес е известно на широката публика. Това е преди всичко популяризирането на шедьоврите, завещани от Барока, Класицизма и Романтизма и утвърждаването на образците от съвременната музика. Без съмнение израстването на един такъв състав се изгражда на базата на класическата музика. Тя е най-сигурният трамплин към овладяването на всички други стилове. В същото време формация, която претендира за всеобхватност в своя репертоар и за представяне на националната култура не само у нас, а и в чужбина, трябва да отделя внимание на родното творчество. Използвахме контактите си по художествена линия, за да убедим авторите, че сме способни да изпълним премиерно творбите им на действително високо ниво.“
След Васил Казанджиев, съставът ръководи Емил Табаков. От 1988 г. насам негов диригент е Пламен Джуров. За своето над половинвековно съществуване Камерен ансамбъл „Софийски солисти” намира път към сърцата на милиони зрители и слушатели. Няма страна от Северното полукълбо на планетата, в която да не е концертирал многократно. Десетки са осъществените турнета в Северна и Южна Америка, Азия и Австралия.

Снимка: БулфотоДнес името на състава и на Пламен Джуров са еталон за висок професионализъм, а всяка тяхна изява е значимо събитие в културния живот на България. Често „солистите“ са предпочитан сценичен партньор от световноизвестни музиканти при гостуванията им у нас. Ансамбълът не забравя да подаде ръка и на най-младите, които все още „прохождат” в самостоятелните си изяви с оркестър.

По случай своя юбилей, съставът бе отличен с почетен знак от Столичната община , а от 2009 г. по негова инициатива се провежда ежегоден международен конкурс по композиция. В неговите издания досега са участвали над 140 композитори от повече от 30 страни.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

2010 г. – Кристалина Георгиева: „Важно е да знаем, че можем да стоим на равна нога с всички в Европа“

Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в..

публикувано на 17.11.15 в 13:47

2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон

България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са   народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г...

публикувано на 10.11.15 в 12:39

2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита

„Интервю в утробата на кита” - Къде беше -  питат ме -  повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита.  Всички виждате,  нарочно питате. - Как прекара -  питат ме -  три десетилетия в търбуха му? -..

публикувано на 03.11.15 в 12:10