Преди 180 години в Габрово е създадено първото българско светско училище. В него се преподава по взаимоучителния метод на британските педагози Бел и Ланкастър, при който по-напредналите ученици помагат в обучението на по-малките. Разбира се, това става под ръководството на учителя. А първият учител в него е известният български възрожденец Неофит Рилски. Благодетели на школото са Васил Априлов, Николай Палаузов, братя Мустакови и други състоятелни българи, живеещи в странство. Те осигуряват средства за преподаватели, впоследствие – и  стипендии на завършилите, за да се обучават в по-висока степен. Името на Васил Априлов обаче не бива да се свързва само с това, че е родоначалник на новобългарското образование, дарил средства, но и предвидил как да се развива то впоследствие.

„Той и Николай Палаузов са одески директори на училището. Успешен търговец, Априлов допринася изключително за развитието на търговските връзки с Русия. От друга страна, със своята книжовна дейност той подпомага културното развитие на Габрово и българските земи – разказва в интервю за Радио България Даниела Цонева, уредник в Регионалния исторически музей в Габрово. – Първото му произведение е „Денница на новобългарското образование” от 1841. В същата година той издава друга своя работа – „Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука”. А година по-късно – и допълнение към „Денницата”. Следват „Български грамоти” от 1845 и последното му съчинение – „Мисли за сегашното учение” от 1847. Тоест, за седем години той издава пет труда – принос в развитието на българската книжовност и за популяризиране на образованието.”

Регионалният исторически музей в Габрово пази ценни свидетелства, свързани с Васил Априлов. Сред тях са писма до сестра му Кера, неговите книжовни трудове, предмети, принадлежали на семейството.

„Въпреки че писмата до сестра му Кера са много лични, те са  свидетелство и за неговите интереси за запазване на българските традиции – посочва Даниела Цонева. – Например той моли сестра си за издирване на песни, дава й напътствия какви да бъдат те: за годеж, за любов, за сватба. Освен това я наставлява какви жени и моми да търси, ако са бедни, да им се плати за труда. В едно от тези писма споделя идеята си за откриване на училище за момичета. Действително, след Плевен, Габрово е второто селище, в което се поставя началото на девическото образование в България.”

За събирането на „старини” той се обръща и към Неофит Рилски и други съотечественици. Идеята му е била да подреди събраното песенно творчество в сборник. Подчертаният интерес на Априлов към документалистиката и археологическите паметници са причина да бъде смятан за основоположник на научното направление в зараждащата се българска историография, отбелязва Даниела Цонева. Той е първият българин, въвел у нас термина „археология”.

От друга страна, Априлов популяризира в свое произведение новото образование, като споменава, че шест години след откриването на първото светско училище – габровското, в българските земи вече има мрежа от такива школа: в Панагюрище, Сопот, Карлово, Трявна, Казанлък, Свищов. С аргументи той представя Габрово като център на това дело, съпоставяйки го с опита на напредналите европейски страни. И го нарича „главен разсадник на българското образование”. Неслучайно през 1872, шест години преди Освобождението, габровското училище прераства в първата гимназия в българските земи. Днес Националната Априловска гимназия е сред елитните училища в страната. Наследството на нейния патрон и богатото й минало е причина в нея да бъде създаден Национален музей на образованието.

Снимка: gocenter.bg