На 6 януари християнският свят отбелязва древния празник Богоявление – почит към де­ня, в кой­то Свети Йоан Предтеча кръщава Христос във водите на река Йордан. В българската традиция обичаят се нарича още Йордановден, Водици, Водокръст, Водокръщи. Очаква се с особено нетърпение, защото тогава свършва един от най-тежките периоди – т.нар. Мръсни или Погани дни, които обхващат периода от Коледа до Йордановден. В много селища още на 5 януари се извършват ритуали за здраве на хората и добитъка. В началото на ХХ век известният наш етнограф Димитър Маринов описва моминския обичай сивуйница или совойница, извършван на този ден. Сутринта девойките се събират, избират „булка” и „момък”. На „булката” слагат було от червен пояс, „момъка” обличат в мъжки дрехи. Тези, които ще изпълняват обредните песни, тръгват с предрешените си дружки. По-малките момичета носят торба или кошница, в която слагат даровете на домакините. Една от момите държи в ръцете си котле с вода и китка босилек. Донесена в потайна доба, тази вода има силата да пропъжда злото. С нея ръсят хората, животните, къщите.

У нас на Йордановден навсякъде се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник в река, вир или водоем. Събраните мъже се хвърлят в ледените води, за да го извадят. Кръстът трябва да бъде върнат на свещеника, който благославя смелчагата, както и всички присъстващи на ритуала. Счита се, че този, който е успял да извади кръста, ще бъде много здрав и щастлив през цялата година. На този ден всеки отнася светена вода от храма в дома си. Със старата светена вода, запазена от предишния Йордановден, се месят три ритуални хляба. Наричат ги за дома, за гостите, а един оставят пред вратата – за минувачите.

На Богоявление по традиция се извършва водосвет на бойните знамена. Според историците, за първи път такъв ритуал е отслужен от цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 г. Веднага след Освобождението от османско владичество през 1878 г. традицията е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Паренсов. Отново е прекратена след 1946 г., а от 1993 г. ритуалът Водосвет на бойните знамена се извършва всяка година. Още преди водосвета, извършен от Симеон Велики, българите използвали водата в магическите практики преди важни битки. Следващата история е описана във византийски източник от ІХ век. При обсадата на Цариград през 813 г. хан Крум принесъл жертва преди решителното сражение. След това „…извършил над себе си и войската магическото деяние очищение, като намокрил краката си в морето, умил се и поръсил войската си”.

От Йордановден и Ивановден започва изпращането на сгледници и сватовници, защото сватбите са разрешени до началото на Великденските пости.