Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

И по царско, и по комунистическо време българските карикатуристи вбесяват властта

БНР Новини
От ляво на дясно: Александър Божинов, Райко Алексиев, Борис Димовски, Тодор Цонев
Снимка: архив

Кървавата драма с френския сатиричен седмичник „Шарли ебдо“ провокира писателя Росен Тахов да ни върне към историята на българската карикатура.




„Тя започва още преди Освобождението с първия карикатурист, който е свързан с България, – разказва той. – Това е Хенрих Дембицки – поляк, емигрант във Влашко, днешна Румъния, и приятел на поета-революционер Христо Ботев. Той прави карикатурите в неговите вестници „Будилник“ и „Тъпан“, които излизат там. Доказано е, че Ботев дава идеите за тези карикатури. През 1868 г. Дембицки прави сатирична рисунка на Русе, тогава Русчук – как старият турски управител предава властта на новия. В дъното се вижда река Дунав, по която плува кораб с името „Радецки“. Според мен, това го открих преди 20 години, Ботев е набелязал този кораб почти 10 години преди съдбоносното превземане на този плавателен съд и цялата епопея след това“.

Карикатура на Сталин от Райко Алексиев„И по царско и по комунистическо време нашите карикатуристи са били гонени, бити и съдени“, продължава сладкодумният разказвач Росен Тахов. – Иван Славов си е изпатил от личния режим на княз Фердинанд в началото на XX век. Бил е жестоко пребит, а поводът – неговите карикатури. Писателят се прекланя пред първомайстора на българската карикатура Александър Божинов. Господството на Фердинанд провокира едни от най-популярните му произведения. Не трябва да забравяме, че познатите в миналото Пижо и Пендо са редовни герои в творбите на Александър Божинов. Независимо, че няма провинения към България, родоначалникът на българската карикатура получава условна присъда от Народния съд след сакралната дата 9 септември 1944 г. И по царско и по комунистическо време обитател на затворническата килия е бил и друг карикатурист – Александър Добринов. Той посвещава най-ранните си творби на политическата карикатура, но е родоначалник на портретния шарж.

За карикатуриста Райко Алексиев – една забележителна личност, е било забранено да се пише до демократичните промени. След 10 ноември 1989 г. Росен Тахов е бил първият журналист, който в печата задава въпроса „Кой уби Райко Алексиев?“. Истината за неговата гибел научава от личните си срещи със съпругата на Райко Алексиев, която живее във Виена.

Карикатури на Борис Димовски и Тодор ЦоневРосен Тахов разказва и за най-емблематичния случай по време на комунистическия режим – изгарянето от Народната милиция на сборника „Люти чушки“ през 1968 г. Заради „една свинска опашка“ неговите автори – Радой Ралин и Борис Димовски са били подобаващо наказани по предложение на бдителни литературоведи. Росен Тахов ни припомня и за последният български карикатурист, лежал в затвора – Тодор Цонев. Той е известен със стотиците шаржове на Тодор Живков. Независимо, че Първият не ги е виждал, през 1979 г. служителите на Държавна сигурност предоставят възможността на талантливия карикатурист да усети твърдостта на затворническия нар. Едва след промените комунистическият диктатор има възможност да види творбите на своя съименник Тодор Цонев.

Още от категорията

Бомбардировки над София – вер. април 1944 г.

79 години от най-разрушителната бомбардировка над София

На този ден през 1944 година по време на Втората световна война е извършена най-разрушителната бомбардировка над София. Тя е извършена последователно през деня от американски, а през нощта от британски самолети. Върху столичния град са хвърлени над..

публикувано на 10.01.23 в 07:15
Светилищата на траките са разположени в най-красивите кътчета на Сърнена Средна гора

Какво знаем за мегалитните структури на Сърнена Средна гора?

"Слънчева врата“, "Правите камъни“, "Люляковото светилище“, "Яйцето на змеицата“ … – това са все названия на тракийски мегалити, разпръснати в Сърнена Средна гора. Някои от тези древни съоръжения са проучени и вече са достъпни, благодарение..

публикувано на 09.01.23 в 10:55
Неизвестен автор, Христо Ботев, гравюра, 1888 г., Лайпциг

Неугасващият устрем към свобода – заветът на Христо Ботев

Да си роден на Богоявление преди 175 години и да изпълниш собствения си завет: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят…". Всичко това и много повече е поетът, революционер и..

публикувано на 06.01.23 в 06:55