Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Руска Стоименова – за ансамбъл „Пирин“ от първо лице

Руска Стоименова
Снимка: личен архив

В края на миналата година Държавният ансамбъл за народни песни и танци „Пирин“ отбеляза своята 60-а годишнина. В биографията си „пиринци“ имат над 7000 концерта в десетки страни на всички континенти. Имат и незабравими мигове с милионите си почитатели по цял свят. Руска Стоименова, дългогодишна солистка на ансамбъла, е сред основателите.


Една обява във вестника ме доведе в ансамбъла – разказва певицата. – По онова време информацията за подобни събития трудно достигаше до обикновените хора. А и професията народен изпълнител никак не беше популярна. Родителите не разрешаваха на децата си да поемат по този път – не знаеха къде ще попаднат, какви ще бъдат техните ръководители. Голяма заслуга имат Златко Коцев – първият ръководител на ансамбъла и Костадин Руйчев – танцьор и главен хореограф. Те обикаляха домовете на талантливите момчета и момичета, разговаряха със семействата, убеждаваха ги колко значимо е това дело. В Благоевград все още нямаше условия и първите две години репетирахме в Петрич. Читалище „Братя Миладинови“ стана наш дом – там бяха и стаите, в които живеехме. Помня първите изяви, първите стъпки. Както при всяко начало, имаше много трудности. Но те отминаха, а успехите се множаха. Много прекрасни моменти сме имали на сцената, обиколихме цял свят. Невъзможно е да изброя изпълнителите, дали своя принос за изграждането на ансамбъла. Но непременно трябва да спомена Илия Аргиров, с когото много дълги години завършвахме певческата част от програмата и всеки път се шегувахме, че излизаме на надпяване. Мария Томова и Живка Костадинова бяха най-добрият дует в историята на „Пирин“. Елена Каракашева, Василка Караделиева, Катерина Костадинова, Пелагия Костова, Таня Сърбинска, която е от третото поколение солисти… Таня Костова, която буквално израсна по репетиции и концерти.

Проф. Кирил Стефанов с ансамбъл „Пирин“Сред личностите, „вградили себе си“ в историята на „Пирин“, несъмнено е проф. Кирил Стефанов, който близо пет десетилетия е негов главен художествен ръководител. Той е автор на най-известните обработки в репертоара на ансамбъла. Някои от тях бяха включени във втория диск „Мистерията на българските гласове“, продуциран от Марсел Селие и донесъл „Грами“ на всички участници в него.

Казват, че незаменими хора няма. Така е. Но има неповторими – продължава Руска Стоименова. – Един от тези неповторими таланти е проф. Стефанов. Широко скроена личност, педагог, музикант, ръководител, той сякаш знаеше какво готви утрешният ден. Имаше мащабно мислене и по някакъв необясним начин предвиждаше събитията за години напред. В същото време умееше да разговаря с всички. Днес имаме прекрасна млада смяна – Стойка Германова, Димана Цурева… Знам, че съвременните условия са много по-различни и на сегашните „пиринци“ никак не им е лесно. Но те достойно представят ансамбъла. Мисля, че добрите традиции, съхраняването на прекрасните песни, танци и инструментални мелодии в репертоара, могат и трябва да бъдат съчетани със съвременния поглед към фолклора.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50