Една обява във вестника ме доведе в ансамбъла – разказва певицата. – По онова време информацията за подобни събития трудно достигаше до обикновените хора. А и професията народен изпълнител никак не беше популярна. Родителите не разрешаваха на децата си да поемат по този път – не знаеха къде ще попаднат, какви ще бъдат техните ръководители. Голяма заслуга имат Златко Коцев – първият ръководител на ансамбъла и Костадин Руйчев – танцьор и главен хореограф. Те обикаляха домовете на талантливите момчета и момичета, разговаряха със семействата, убеждаваха ги колко значимо е това дело. В Благоевград все още нямаше условия и първите две години репетирахме в Петрич. Читалище „Братя Миладинови“ стана наш дом – там бяха и стаите, в които живеехме. Помня първите изяви, първите стъпки. Както при всяко начало, имаше много трудности. Но те отминаха, а успехите се множаха. Много прекрасни моменти сме имали на сцената, обиколихме цял свят. Невъзможно е да изброя изпълнителите, дали своя принос за изграждането на ансамбъла. Но непременно трябва да спомена Илия Аргиров, с когото много дълги години завършвахме певческата част от програмата и всеки път се шегувахме, че излизаме на надпяване. Мария Томова и Живка Костадинова бяха най-добрият дует в историята на „Пирин“. Елена Каракашева, Василка Караделиева, Катерина Костадинова, Пелагия Костова, Таня Сърбинска, която е от третото поколение солисти… Таня Костова, която буквално израсна по репетиции и концерти.
Сред личностите, „вградили себе си“ в историята на „Пирин“, несъмнено е проф. Кирил Стефанов, който близо пет десетилетия е негов главен художествен ръководител. Той е автор на най-известните обработки в репертоара на ансамбъла. Някои от тях бяха включени във втория диск „Мистерията на българските гласове“, продуциран от Марсел Селие и донесъл „Грами“ на всички участници в него.
Казват, че незаменими хора няма. Така е. Но има неповторими – продължава Руска Стоименова. – Един от тези неповторими таланти е проф. Стефанов. Широко скроена личност, педагог, музикант, ръководител, той сякаш знаеше какво готви утрешният ден. Имаше мащабно мислене и по някакъв необясним начин предвиждаше събитията за години напред. В същото време умееше да разговаря с всички. Днес имаме прекрасна млада смяна – Стойка Германова, Димана Цурева… Знам, че съвременните условия са много по-различни и на сегашните „пиринци“ никак не им е лесно. Но те достойно представят ансамбъла. Мисля, че добрите традиции, съхраняването на прекрасните песни, танци и инструментални мелодии в репертоара, могат и трябва да бъдат съчетани със съвременния поглед към фолклора.
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..