На 20 август 1969-а улиците в цяла България опустяват заради телевизионната премиера на новия български сериал „На всеки километър”. Излъчват се общо 26 епизода и, както е прието да се казва днес, поредицата има два сезона: за годините на нелегалната съпротива и след 9 септември 1944 г., когато в страната се установява просъветско управление. Сценаристи на сериала са Свобода Бъчварова, Павел Вежинов, Евгени Константинов, Костадин Кюлюмов и писателят Георги Марков, чието име обаче е заличено от надписите, след като напуска България през 1969 година. Именно той създава образа на полицая Велински, в който умело преплита факти и легенди от биографията на прочутия началник на тайните служби Никола Гешев. Ролята изиграва блестящо актьорът Георги Черкелов.
Писателят Павел Вежинов е сценаристът, който измисля главния герой – Никола Деянов, придавайки му чертите на супергерой от съпротивата на комунистическата партия срещу тогавашната власт. Режисьорът Любомир Шарланджиев не се колебае дълго при избора на подходящ актьор за ролята на майор Деянов. Той вече е снимал със Стефан Данаилов и е наясно с големия му талант и актьорски потенциал. И наистина, макар и само на 26 години, Данаилов се справя блестящо с ролята си и се превръща във всенароден любимец.
Срещу суперченгето се изправя двойка от супергерои, като вторият от тях е комедийният персонаж в сериала – Митко Бомбата, както дълго време след това и извън екрана ще наричат актьора Григор Вачков. Първоначално образът на Митко Бомбата не е бил достатъчно развит, но в хода на снимките редакторът Никола Петров и сценаристката Свобода Бъчварова, виждайки големия му талант, решават да уплътнят ролята на неговия герой.
В Златния фонд на Българското национално радио се пазят записи на Стефан Данаилов и Георги Черкелов, които разказват как са били възприемани от хората техните герои и борбата помежду им. Стефан Данаилов си спомня:
„Ние с Вачков, след като бяха излъчени първите серии, имахме някъде около 400 срещи със зрители от цялата страна. На всички тези срещи основният лайтмотив беше много доброто отношение и голямата благодарност на хората за измислянето и създаването на такъв филм. Когато започнахме снимането на новите серии, навсякъде винаги е имало хора, зрители, които са идвали да ни видят. И случайно, обръщайки се встрани, виждаш две очи, които те гледат с възторг, с някакво страшно разбиране за това, което правиш. Като че ли аз не съм аз, а наистина героят Никола Деянов и това не се забравя така лесно.”А ето как се е чувствал Георги Черкелов като Велински:
„За мен е по-трудно да споделя тези радостни вълнения на моите колеги и партньори. Образът на Велински, зная, предизвиква съвсем противоположни чувства. Преди всичко израз на тези чувства дават нашите най-малки зрители – децата. Още след първата поредица имаше случай, когато някои деца ми отправяха мили невинни заплахи да се справят с врага Велински. Успоредно с естествената симпатия, която предизвиква у тях положителният герой, вървеше желанието за съучастие в действието, което е много рядко нещо и като явление е много любопитно, особено в киното. Какво е обяснението на това противоположно, сложно усещане на отрицателния герой в тази поредица? Преди всичко това е нарасналото естетическо чувство, дори у най-малките. С две думи – аз не мога да се оплача от нито една диверсия, от нито едно невъзпитано деяние на някое българско дете.”Успехът на „На всеки километър” е огромен и то не само в страната. Сериалът се излъчва във всички тогавашни социалистически страни, гледат го и в далечен Китай. За разлика от днешния търговски успех на друг сериал на БНТ – „Под прикритие”, Българската телевизия не получава пари от разпространението на „На всеки километър”, тъй като тогава филми, сериали и забавни предавания са се разменяли на бартер в рамките на „Интервизия” – организацията, обединяваща телевизиите от социалистическия лагер.
Днес от хората, работили за най-успешния български сериал, сред живите са актьорът Стефан Данаилов и поетът Найден Вълчев, който пише текста за песента, все още любима за мнозина. Но всички създатели на филма остават в златната история на българското кино, което тази година чества своята 100-годишнина.
По повод 86-ата годишнина от началото на предаванията за чужбина на БНР , чийто естествен продължител от 1992 г. е Радио България, в редакцията ни постъпват писма от дългогодишни и нови последователи с поздравления, спомени, отзиви и препоръки за..
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази..
„ Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“ Това казва в едно от последните си интервюта прочутият бас Никола Гюзелев...