Край село Мезек, на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница, се издига една от най-емблематичните средновековни крепости в България. Построена е към края на XI и началото на XII в., вероятно по времето на византийския император Алексей I Комнин. Била е външна граница на Византия, която често е нападана от заобикалящия я варварски свят. В днешно време археологическият паметник привлича многобройни посетители, желаещи да научат нещо повече за българската история.
Стените на крепостта били издигнати от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Входът а е на западната стена. Южната стена на твърдината била най-уязвима към нападения, затова дебелината й стига до 2,60 м и е увенчана с пет бойни кули за наблюдение и отбрана. До началото на XX в. крепостта е била много добре запазена, но към 1900 г. сериозно пострадала, тъй като от нея са вземани камъни за строеж на казармите в съседния Свиленград . В най-лошо състояние е Северната крепостна стена. Съборена е до нивото на терена от вътрешната страна. В наши дни старинната крепост край село Мезек е обявена за археологически паметник на културата от национално значение, а от 2009 г. е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта на България. Потокът от туристи непрекъснато се увеличава след реставрацията й през 2013 г.
По проект на община Свиленград в подножието на каменната стена е пресъздадено разположението на старинно византийско селище. Показани са шатрите на царете, конниците, затворническите килии. В празнични дни животът край крепостта се възражда, благодарение на самодейци от клуба за изворен фолклор на с. Мезек. „ През лятото посрещаме най-много туристи, включително американци, руснаци, англичани и други чужденци – разказва Хубен Скерлев – екскурзовод към археологическия комплекс.
Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..
Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала..
През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички..