Край село Мезек, на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница, се издига една от най-емблематичните средновековни крепости в България. Построена е към края на XI и началото на XII в., вероятно по времето на византийския император Алексей I Комнин. Била е външна граница на Византия, която често е нападана от заобикалящия я варварски свят. В днешно време археологическият паметник привлича многобройни посетители, желаещи да научат нещо повече за българската история.
Стените на крепостта били издигнати от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Входът а е на западната стена. Южната стена на твърдината била най-уязвима към нападения, затова дебелината й стига до 2,60 м и е увенчана с пет бойни кули за наблюдение и отбрана. До началото на XX в. крепостта е била много добре запазена, но към 1900 г. сериозно пострадала, тъй като от нея са вземани камъни за строеж на казармите в съседния Свиленград . В най-лошо състояние е Северната крепостна стена. Съборена е до нивото на терена от вътрешната страна. В наши дни старинната крепост край село Мезек е обявена за археологически паметник на културата от национално значение, а от 2009 г. е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта на България. Потокът от туристи непрекъснато се увеличава след реставрацията й през 2013 г.
По проект на община Свиленград в подножието на каменната стена е пресъздадено разположението на старинно византийско селище. Показани са шатрите на царете, конниците, затворническите килии. В празнични дни животът край крепостта се възражда, благодарение на самодейци от клуба за изворен фолклор на с. Мезек. „ През лятото посрещаме най-много туристи, включително американци, руснаци, англичани и други чужденци – разказва Хубен Скерлев – екскурзовод към археологическия комплекс.
За всеки манастир, когато е създаван, мястото е подбирано не случайно, така е и с Чипровския манастир. Построен е през X век в живописна местност, в Предбалкана. Отдалечен е на 22 км. от гр. Монтана. Манастирът е историческо и богослужебно средище..
Предполага се, че той носи името на тракийската богиня-майка Кибела, изобразена върху релеф на скалното светилище „Зайчи връх”. Именно в подножието на тази древна астрономическа обсерватория възниква едно от най-големите търговски и културни средища в..
Най-пръв град, център – може би такова е значението на името Плиска, което основателите на Първата българска държава през VII в. дали на своята столица. Мястото избрали там, където се преплитат важни търговски пътища, а релефът осигурявал отлични..