Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

1976 – Рилският манастир – над десет века българска духовност

БНР Новини
Снимка: архив

Рилският манастир е един от символите на България. Той е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983-та е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Цялата обител, включваща църковните, жилищни и стопански сгради, е на площ от 8800 кв. м. Високи 22 метра каменни стени ограждат просторния манастирски двор, храма „Рождество Богородично”, Хрельовата кула, жилищните и стопански сгради. В манастира има около 300 помещения и музей, събрал забележителната му история. Обителта е основана в първата половина на X век, когато монахът Св. Иван Рилски, небесен покровител на българския народ, избира отшелничеството като път за единение с Бога. С времето тя се превръща в един от най-важните християнски центрове на държавата и двама български царе – Иван Александър и Иван Шишман отделят средства за него. С тази помощ и усърдния труд на поклонниците Рилската обител достига своя средновековен възход между XII и XIV век. През XIV в. с дарителството на местния феодален владетел Хрельо Драговол манастирът е преобразен в солидна постройка с изящна вътрешна архитектура и декорация.

В Златния фонд на Българското национално радио е запазен гласът на покойния библиотекар на Рилската света обител Стоян Бахчеванджиев. Ето какво разказва той за историята на манастира:

Още от самото си начало Рилският манастир е станал културен и книжовен център. Ние смятаме, че Иван Рилски е бил не само грамотен, но и висококултурен човек. Никой не оспорва неговия завет, оставен на учениците му, който съдържа твърде интересни данни за отношенията между монасите, между игумена и братята и въобще за живота на старото монашество. Много вероятно е самият Иван Рилски да е научил повечето от братята на четмо и писмо и да ги е упътил как по-нататък да доразвиват тази своя дейност. След неговата смърт в манастира е започнала усилена книжовна дейност. Според приписка, направена в един препис от завета на Иван Рилски през XIV век, се твърди, че когато османските завоеватели наближили Рилския манастир, тогавашният игумен Домециан наредил да се приберат всички златни и ценни утвари, облекло и богослужебните книги и да се укрият, за да не бъдат поругани от нечестивците. Какво е станало с обителта при превземането й от османците ние не знаем. Но е известно, че веднага след първите години на робството манастирът, благодарение на Цар Шишмановата грамота, която му е давала редица правдини, е издействал и получил от тогавашните султани фермани, с които се осигурявала самостоятелност и неприкосновеност както на монасите, така и на техните имоти. Някъде около 1420 година е имало разрушаване на манастира и той е бил около 30-ина години в запустение. Знаем, че към 1450 година е бил възстановен, защото от това време съществува тъй нареченото Симоново четириевангелие.

По време на Възраждането Рилският манастир e огнище, което запалва искрите на вяра, духовност и образование в българските земи, откривайки около 50 метоха в най-големите български селища.

Облика на съвременните манастирски сгради дава първият български архитект Алекси Рилец, който в периода 1816-1819 г. проектира архитектурния план и ръководи изграждането на три от крилата – източното, северното и западното. От средата на XIX век е главната манастирска черква „Рождество Богородично”, построена от първомайстор Павел Иванович. Стенописите ѝ са дело на много майстори, но само прочутият Захарий Зограф се е подписал под своите фрески. Една от най-големите ценности е позлатеният иконостас със своята невероятна дърворезба.

Днес красотата и историята на Рилския манастир са съхранени и той е жив музей на българската духовност през вековете. Със статута си на национален и световен паметник той привлича внушителен брой български и чужди посетители годишно.


Още от категорията

2015 г. – БНР – 80 години по-късно

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази..

публикувано на 22.12.15 в 13:07

2014 г. – Никола Гюзелев – Художникът в оперния свят

„ Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“ Това казва в едно от последните си интервюта прочутият бас Никола Гюзелев...

публикувано на 15.12.15 в 13:25

2013 г. – Управление в изолация

2013 г. остава в най-новата история на страната като година на протестите. Заради тях през февруари си отива първото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, а дошлото на власт след изборите на 12 май двупартийно управление на БСП и ДПС започва със..

публикувано на 08.12.15 в 13:23