Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лазаровден – празник на възродения живот

БНР Новини
Снимка: архив

Лазаровден или Лазарица е подвижен празник, чества се в съботата преди Цветница, седмица преди Великден. В църковния календар отбелязва чудотворното възкресение на мъртвия Лазар, извършено от Исус с прословутите думи: Лазаре, стани и ходи! По символичен начин това събитие всъщност предвещава собственото Възкресение на Спасителя, което предстои да се случи броени дни по-късно. Във фолклора на българите празникът на съживения мъртвец се осмисля в две посоки – отдаване на почит към мъртвите и наричане за щастлив живот, здраве и плодородие в предстоящите месеци. Лазаровден естествено се свързва и със символиката на пролетта като преход от зима към лято, като събуждане на природата и възраждане на новия живот.

Според народните вярвания на Цветница (известна още и като Връбница) се разпускат мъртвите души, които излизат от гробовете и очакват близките си. Затова в навечерието на празника се прави т. нар. Лазаровска задушница. Жените замесват специални обредни хлябове, украсени с кръстове. Носят ги на гробищата заедно с варено жито и бъклица с вино, преливат гробовете и раздават за Бог да прости. В някои райони на североизточна България е съществувал обичай на Цветница да се носят осветени върбови клонки, взети от църквата, и да се забождат на гробовете, а после да се пали огън и да се оплакват покойниците. Така в навечерието на предстоящите празници хората осъществяват връзка с починалите си близки, които се смятат за неотменна част от рода. Същевременно те търсят тяхното покровителство и закрила, защото в народните представи мъртвите имат силата да помагат на живите и да даряват плодородие. Макар да звучи парадоксално, именно там, в царството на мъртвите, дълбоко в земните недра, се крият корените на живота.

Другата страна на празника е весела и жизнерадостна. Това е обичаят наречен лазаруване, който и до днес се изпълнява на много места в България, особено в селата и малките градчета. В него участват младите момичета, на които предстои да се оженят през годината. Облечени в празнични премени и с богати украси на главите, те обикалят селището със специални обредни песни и хорà и пожелават здраве, радост, щастлив брак и многобройна челяд. Домакините ги посрещат сърдечно и им подаряват обредни хлябове и бели яйца, които да боядисат за Великден. Смята се, че всяка къща, където са играли лазарките, ще бъде весела и честита.

Още от средата на Великия пост момичетата започват да се събират и да се подготвят за лазаруването под ръководството на по-опитна жена. Репертоарът им включва голям брой песни, които се изпълняват в различните моменти от ритуала: при събирането на групата, по пътя, на нивите, в момините градинки. За всеки член на семейството е предназначена отделна песен: има песни за заможен селянин, за жена в богата къща, за невяста, за бременна жена, за дете, за орач, овчар, златар, шивач, свещеник и др. Има сведения, че по времето на османското владичество по нашите земи лазарките са пеели и на турските управници и на техните съпруги, независимо от това, че са мюсюлмани.

Най-многобройни обаче са песните за момите и ергените, на които предстои да се задомят. Със своеобразната си символика те пожелават щастлива любов и сговорно семейство. Често срещани образи в тях са златото и среброто като символ за изобилие и щастие; пролетните цветя, с които се сравняват младите; златната ябълка като любовен символ. Песните на лазарките подробно описват чудната красота на девойката и силата на момковата любов. Понякога се разказва за момък, който тръгва на лов, но вместо дивеч си улавя девойка и я отвежда у дома или за ерген, който люби две или даже три моми наведнъж. Срещат се и песни за мома, любена от змей, което се свързва с вярването, че участието в ритуала предпазва младите жени от пагубната страст на митичното чудовище.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Фолклорният фестивал "Мир на Балканите" събира различни етноси в Дупница

23-ият Югозападен международен фолклорен фестивал "Мир на Балканите" събира от 30 май до 2 юни в гр. Дупница танцови състави от цяла България. Според регламента на събитието, което не е с конкурсен характер, участниците ще изпълняват танците си с..

публикувано на 30.04.24 в 05:05
Снимка: Facebook /Фолклорна танцова група „Дилмана“

Най-голямото българско хоро ще се извие през май в Копенхаген

След по-малко от месец - на 26 май, от 11:00 часа в столицата на Дания ще се проведе 10-ото юбилейно издание на "Най-голямото хоро". Събитието се организира от танцовата фолклорна група "Дилмана".  Инициативта в Копенхаген за поредна година ще е..

публикувано на 28.04.24 в 11:10

Деца изписват яйца в работилница на Националния етнографски музей

Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..

публикувано на 28.04.24 в 06:30