Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лазаровден – празник на възродения живот

БНР Новини
Снимка: архив

Лазаровден или Лазарица е подвижен празник, чества се в съботата преди Цветница, седмица преди Великден. В църковния календар отбелязва чудотворното възкресение на мъртвия Лазар, извършено от Исус с прословутите думи: Лазаре, стани и ходи! По символичен начин това събитие всъщност предвещава собственото Възкресение на Спасителя, което предстои да се случи броени дни по-късно. Във фолклора на българите празникът на съживения мъртвец се осмисля в две посоки – отдаване на почит към мъртвите и наричане за щастлив живот, здраве и плодородие в предстоящите месеци. Лазаровден естествено се свързва и със символиката на пролетта като преход от зима към лято, като събуждане на природата и възраждане на новия живот.

Според народните вярвания на Цветница (известна още и като Връбница) се разпускат мъртвите души, които излизат от гробовете и очакват близките си. Затова в навечерието на празника се прави т. нар. Лазаровска задушница. Жените замесват специални обредни хлябове, украсени с кръстове. Носят ги на гробищата заедно с варено жито и бъклица с вино, преливат гробовете и раздават за Бог да прости. В някои райони на североизточна България е съществувал обичай на Цветница да се носят осветени върбови клонки, взети от църквата, и да се забождат на гробовете, а после да се пали огън и да се оплакват покойниците. Така в навечерието на предстоящите празници хората осъществяват връзка с починалите си близки, които се смятат за неотменна част от рода. Същевременно те търсят тяхното покровителство и закрила, защото в народните представи мъртвите имат силата да помагат на живите и да даряват плодородие. Макар да звучи парадоксално, именно там, в царството на мъртвите, дълбоко в земните недра, се крият корените на живота.

Другата страна на празника е весела и жизнерадостна. Това е обичаят наречен лазаруване, който и до днес се изпълнява на много места в България, особено в селата и малките градчета. В него участват младите момичета, на които предстои да се оженят през годината. Облечени в празнични премени и с богати украси на главите, те обикалят селището със специални обредни песни и хорà и пожелават здраве, радост, щастлив брак и многобройна челяд. Домакините ги посрещат сърдечно и им подаряват обредни хлябове и бели яйца, които да боядисат за Великден. Смята се, че всяка къща, където са играли лазарките, ще бъде весела и честита.

Още от средата на Великия пост момичетата започват да се събират и да се подготвят за лазаруването под ръководството на по-опитна жена. Репертоарът им включва голям брой песни, които се изпълняват в различните моменти от ритуала: при събирането на групата, по пътя, на нивите, в момините градинки. За всеки член на семейството е предназначена отделна песен: има песни за заможен селянин, за жена в богата къща, за невяста, за бременна жена, за дете, за орач, овчар, златар, шивач, свещеник и др. Има сведения, че по времето на османското владичество по нашите земи лазарките са пеели и на турските управници и на техните съпруги, независимо от това, че са мюсюлмани.

Най-многобройни обаче са песните за момите и ергените, на които предстои да се задомят. Със своеобразната си символика те пожелават щастлива любов и сговорно семейство. Често срещани образи в тях са златото и среброто като символ за изобилие и щастие; пролетните цветя, с които се сравняват младите; златната ябълка като любовен символ. Песните на лазарките подробно описват чудната красота на девойката и силата на момковата любов. Понякога се разказва за момък, който тръгва на лов, но вместо дивеч си улавя девойка и я отвежда у дома или за ерген, който люби две или даже три моми наведнъж. Срещат се и песни за мома, любена от змей, което се свързва с вярването, че участието в ритуала предпазва младите жени от пагубната страст на митичното чудовище.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Градска естетика и поминък, свързан с морето – животът в древния град Анхиало, днешно Поморие

Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..

публикувано на 02.09.24 в 09:45

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..

публикувано на 02.08.24 в 09:20
Снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..

публикувано на 13.07.24 в 10:25