Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лазаровден – празник на възродения живот

БНР Новини
Снимка: архив

Лазаровден или Лазарица е подвижен празник, чества се в съботата преди Цветница, седмица преди Великден. В църковния календар отбелязва чудотворното възкресение на мъртвия Лазар, извършено от Исус с прословутите думи: Лазаре, стани и ходи! По символичен начин това събитие всъщност предвещава собственото Възкресение на Спасителя, което предстои да се случи броени дни по-късно. Във фолклора на българите празникът на съживения мъртвец се осмисля в две посоки – отдаване на почит към мъртвите и наричане за щастлив живот, здраве и плодородие в предстоящите месеци. Лазаровден естествено се свързва и със символиката на пролетта като преход от зима към лято, като събуждане на природата и възраждане на новия живот.

Според народните вярвания на Цветница (известна още и като Връбница) се разпускат мъртвите души, които излизат от гробовете и очакват близките си. Затова в навечерието на празника се прави т. нар. Лазаровска задушница. Жените замесват специални обредни хлябове, украсени с кръстове. Носят ги на гробищата заедно с варено жито и бъклица с вино, преливат гробовете и раздават за Бог да прости. В някои райони на североизточна България е съществувал обичай на Цветница да се носят осветени върбови клонки, взети от църквата, и да се забождат на гробовете, а после да се пали огън и да се оплакват покойниците. Така в навечерието на предстоящите празници хората осъществяват връзка с починалите си близки, които се смятат за неотменна част от рода. Същевременно те търсят тяхното покровителство и закрила, защото в народните представи мъртвите имат силата да помагат на живите и да даряват плодородие. Макар да звучи парадоксално, именно там, в царството на мъртвите, дълбоко в земните недра, се крият корените на живота.

Другата страна на празника е весела и жизнерадостна. Това е обичаят наречен лазаруване, който и до днес се изпълнява на много места в България, особено в селата и малките градчета. В него участват младите момичета, на които предстои да се оженят през годината. Облечени в празнични премени и с богати украси на главите, те обикалят селището със специални обредни песни и хорà и пожелават здраве, радост, щастлив брак и многобройна челяд. Домакините ги посрещат сърдечно и им подаряват обредни хлябове и бели яйца, които да боядисат за Великден. Смята се, че всяка къща, където са играли лазарките, ще бъде весела и честита.

Още от средата на Великия пост момичетата започват да се събират и да се подготвят за лазаруването под ръководството на по-опитна жена. Репертоарът им включва голям брой песни, които се изпълняват в различните моменти от ритуала: при събирането на групата, по пътя, на нивите, в момините градинки. За всеки член на семейството е предназначена отделна песен: има песни за заможен селянин, за жена в богата къща, за невяста, за бременна жена, за дете, за орач, овчар, златар, шивач, свещеник и др. Има сведения, че по времето на османското владичество по нашите земи лазарките са пеели и на турските управници и на техните съпруги, независимо от това, че са мюсюлмани.

Най-многобройни обаче са песните за момите и ергените, на които предстои да се задомят. Със своеобразната си символика те пожелават щастлива любов и сговорно семейство. Често срещани образи в тях са златото и среброто като символ за изобилие и щастие; пролетните цветя, с които се сравняват младите; златната ябълка като любовен символ. Песните на лазарките подробно описват чудната красота на девойката и силата на момковата любов. Понякога се разказва за момък, който тръгва на лов, но вместо дивеч си улавя девойка и я отвежда у дома или за ерген, който люби две или даже три моми наведнъж. Срещат се и песни за мома, любена от змей, което се свързва с вярването, че участието в ритуала предпазва младите жени от пагубната страст на митичното чудовище.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Обичай за призоваване за дъжд ще представят в Етнографския музей в Бургас

Етнографският музей в Бургас ще почете Свети Никола Летни на 9 май 2024 г. от 11:00 ч. Жените самодейки от Фолклорна група „Тронки“ в село Момина църква, община Средец, ще ще изпълнят "Пеперуга" и "Герман" за дъжд и плодородие така, както се..

публикувано на 07.05.24 в 21:40

Кулинарен празник събира майстори от Сърбия, Румъния и България в село Антимово

Тридневен кулинарно-фолклорен фестивал ще допълни празничното настроение във видинското село Антимово. За 14-и път местното Народно читалище "Развитие-1926 г." и Кметството организират фестивала “Гергьовден“ на  4, 5 и 6 май 2024 г. Градският..

публикувано на 04.05.24 в 10:25

Последно събиране за боядисване на великденски яйца в столицата

Деца от различни националности и семействата им ще боядисват великденски яйца от 10,00 до 14,00 ч. в “Каньон парк” в столичния квартал “Младост” до метростанцията “Александър Малинов”. Събитието със свободен достъп се организира за трета поредна..

публикувано на 04.05.24 в 10:05