За него хората заплащали с душата си. А колелото на Фортуна удостоявало малцина с измамното си щастие. Блясъкът на златото от древни времена привлича и омайва – не просто късче метал, символизиращо богатството, но изпитание за устойчивостта на волята и чистотата на сърцето, сияйна нишка в не една творба.
По българските земи винаги се е търсело злато. В последно време все повече хора се отправят към реките, за да опитат щастието си с благородния метал. Какво обаче крият речните корита и защо у нас няма забогатял златотърсач, разказва Лазар Вълнеев, който от пет години се е посветил на това хоби:
В България е добивано злато от над шест хиляди години. Няма как количествата речно злато да бъдат съпоставими с мащабите отвъд Океана, макар нашите реки да са били изключително богати. Интересен факт е, че траките добиват златото в мини с медни инструменти. След това обаче идват римляните – легионите им копаят огромни насипи на Витоша и част от златото отива за техните заплати. В началото на миналия век пък цели фамилии от Македония пристигат по нашите реки и се препитават с добив на злато. След това, през Втората световна война, германците картират цялата страна, същото правят и руснаците и всичко се знае у нас. Наистина в момента има някакви запаси от злато, но друг е въпросът какво е количеството и концентрацията на златинките. Затова най-добре е хората да се занимават като хоби, а ако тръгват с нагласата, че ще станат милионери, много бързо ще се разочароват.
Капка романтика заради книгите на Джек Лондон и капка надежда за нещо по-голямо – така Лазар става златотърсач. Но като човек на изкуството (вече 20 години пее в хора на Софийската опера) той никога не се задоволява с простото плавене, както наричат добива на златото, а поглежда и „отвъд”:
Интересът на хората към златото като благороден метал е много древен и не е случаен. Най-старото технологично обработено злато е открито по нашите земи – във Варненския халколитен некропол. То е на около 6500 г. Можем да срещнем сведения за златото и в началото на Библията в Битие при описанието на Рая: „И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки. Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. И златото на оная земя е добро.” Не знам дали някой някъде го е вложил в гените ни, но интересът към златото е факт.
Лазар твърди, че златотърсачеството е обсебващо хоби, но и лакмус: Ако човек е силен, успява да подчини златото и да потисне лошото у себе си, ако ли не – тогава изпъкват всички отрицателни качества. От друга страна, в златото има голяма измама. По време на златната треска в Клондайк близо 140 хил. души от Америка и дори от Европа залагат имуществото си и похарчват последните си суми, за да се впуснат в авантюрата. В крайна сметка едва 300-400 души забогатяват.
В България също се забелязва своеобразен Клондайк – заради бедността златотърсачите у нас само за една година са се увеличили с 400 души (общо 1500). Ала те се сблъскват с неприятен факт – много златоносни реки и всичките с нисък добив.
Да си златотърсач не означава да си иманяр. Законът забранява да се копае в земята, затова и легендите за заровени съкровища би трябвало да интересуват само държавата. Докато природата е на всички. Някои прекарват много часове край реката, други търсят метеорити, от които могат да се изкарат наистина добри пари, трети се оглеждат в красотата на камъните. Като Лазар:
Новото ми хоби – занимавам се с полускъпоценни камъни и те са невероятно красиви, носят и някаква енергия. Има ги само на няколко места, които също са енергийно заредени – Източните Родопи, Средногорието и Шуменското плато. На тези места много често се срещат тракийски светилища, а където има тракийско светилище, задължително наоколо има злато – неоткрито, разработвано или в тракийски мини. Така че нещата са навързани.
Снимки: личен архив
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат изпратени на "Български пощи" до 18 декември с надписан плик “За Дядо Коледа”, адрес на подателя и..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с българските кулинарни традиции. “Посещението започна с готварски уъркшоп, в който се..
От 2025 година в девет столични района ще бъде забранена употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с топло- и газопреносна мрежа, съобщи заместник кметът Надежда Бобчева при откриването на кръгла маса “Повече комфорт за по-чист..
Китайската народна република въвежда безвизов режим за пътуващите с цел бизнес, туризъм, посещение на роднини или приятели, официални визити или транзит,..
Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от..