Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На вниманието на МОН:

Без часове по философия, етика и логика, бъдещото общество ще е лишено от критично мислене и ще произведе управляеми граждани

С въвеждането на гражданското образование около 400 учители по философия ще останат без работа

Снимка: БГНЕС
Има опасност новият предмет Гражданско образование да "изяде" философията, предупреждават учители и университетски преподаватели.

С намаляването на часовете по философия, в това число и философските дисциплини логика и етика, новият предмет Гражданско образование ще създава хора без критично мислене, които не могат да са добри, а само управляеми граждани. Има опасност новият предмет да се изроди до "идеология", позната практика от най-мрачните времена за българското образование, което преди 1945 е имало доста по-добра традиция в преподаването на предметите от Artes Liberales - корпусът от познание и умения, които именно се смятат за ключови за свободния човек.

Преподаватели по философия са изпратили Отворено писмо до Министерството на образованието и науката заради опасенията си за намаляването на часовете по философия след въвеждането на дисциплината "Гражданско образование". Това каза в предаването "Хоризонт до обед" проф. Атанас Стаматов, който е председател на УС на Института за българска философска култура и университетски преподавател и отговорен редактор на списание "Български философски преглед":

Положително настроени сме към въвеждането на дисциплината "Гражданско образование". Но искаме МОН да обърне внимание и на реакцията, каквато вече имаше от страна на синдикални организации, защото предвиденото намаление на часовете по философия, в полза на часовете по гражданско образование, би коствало около 400 щатни работни места на преподаватели по философия.

Той обясни, че като структура и функция българският опит в областта на гражданското образование трябва да се вземе предвид, и допълни:

Проектът по същество унищожава философското образование, свеждайки го до формално присъствие. За сметка на това въвежда гражданското образование. А добрата българската традиция показва, че гражданското образование трябва да се надстроява като социално-практическа проекция над онова, което в областта на философското образование е било давано на българските ученици, но не и да го замества.

Преподавателят по философия във 9-а ФЕГ Теодора Тодорова се съгласи с мнението на проф. Стаматов и обясни, че наредба №2 от 2000 година оказва, че водеща роля за осъществяване на гражданското образование в училище имат предмети като философия, история и география:

Проблемът е, че в новата програмна рамка, представена от МОН, часовете по гражданско образование са взети от именно от предметен цикъл "Философия". Бяха предвидени философия да се преподава за 144 часа, география – за 162, а история – за 270. Именно от най-малкия хорариум се вземат всички часове за новия предмет. Това е притеснително, защото ще се изгуби възможността да се преподава критично мислене, ценностна система, справяне в критични ситуации. Часовете по философия, най-вероятно, ще станат допълващи. За 1 час седмично не може да се преподава качествено.

Да преподаваш философия и етика в днешната ситуация е трудна работа, каза преподавателят Лилия Желязкова, която работи в Латвия:

В Латвия в по-ранна възраст – от начален курс и прогимназия започва изграждането на гражданската култура. Като това става именно през предмета "Светска етика", който е избираема дисциплина за учениците от 1-4 клас и предмета "Социални знания" за тези от 5-9 клас, където етиката и знанията за обществото взаимно се допълват.

Не водим битка за едни часове, които ни осигуряват хляба, а за смисъла на реформата, която ще се извърши, допълниха участниците в разговора.

Целия разговор чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!