„Шаляпин – легендата на ХХ век“ – така се нарича изложбата, открита в Къщата-музей на големия български бас Борис Христов в София. В нея са представени уникални материали от безценните фондове на руските музеи, съхранили спомена за великия оперен певец Фьодор Шаляпин. Изложбата „надниква“ и в дома, и в репетиционната, и в гримьорната, и в ателието, където Шаляпин е обичал да извайва своите скулптури и да рисува. Много фотоси показват превъплъщенията на артиста в сценичните образи, при това толкова виртуозно, че е трудно да си представиш, че това е един и същи човек – Шаляпин.
Изложбата разказва и за визитата на гения на оперната сцена в България. Шаляпин идва у нас през 1934 година. Ето какво разказа в интервю за Радио България директорът на Музея на Борис Христов Елена Драгостинова:
В България Шаляпин е поканен от руските емигранти. Естествено, тук са го очаквали с нетърпение и са го посрещнали с огромен възторг. Когато той пристига на гарата и вижда огромната тълпа посрещачи, той попитал с недоумение какво се е случило. И когато му обясняват, че хората така го посрещат в България, той останал трогнат и удивен, макар славата му вече да е гърмяла по света.
За 16 дни в столицата, заедно с трупата на Софийската народна опера, Шаляпин изнася пет спектакъла и всички те преминават в препълнена зала. Възторжените поклонници със затаен дъх гледали и слушали как великият артист се превъплъщава в своите три коронни роли – Борис Годунов от едноименната опера, княз Галицки и хан Кончак от операта „Княз Игор“. В последния ден от гастрола си Шаляпин изнася благотворителен спектакъл в полза на бедните деца на София. В края на концерта, в знак на благодарност, му е връчен орден Свети Александър І степен, с който певецът е удостоен от цар Борис ІІІ.
В интервю във в. „Зора“ от 9 октомври 1934 г. Шаляпин с вълнение признава: За първи път идвам в братска България. Даже се чувствам някак неловко, че през дългата си кариера , през която толкова много пътувах в различни страни, на мен не ми се предостави случай, да пребивавам тук. Стъпвайки на българска земя, аз се почувствах така, сякаш влизам в дома на мой роднина, който не съм виждал, но за когото много съм слушал още като дете от майка си и баща си, от братята и сестрите. Така съм развълнуван от хубавия прием, че още се намирам под впечатлението на милите овации, които вие ми устроихте.
Не е тайна, че Шаляпин бил любител на доброто хапване. Луксозните ресторанти той не долюбвал, но към механите се отнасял с голяма симпатия. Ето че и в България пред разкошните „Юнион Клуб“ и „Юнионпалас“ е предпочел тихата, скромна механа, за която ни разказва Елена Драгостинова:
След всеки спектакъл Шаляпин обичал да поседне в една обикновена гостилница, която се наричала „Широката механа“ на улица „Позитано”12. Ако днес се озовете на това място, няма да намерите и следа от нея. Тук, след всеки спектакъл, следвал втори спектакъл, на който Шаляпин пял с огромно удоволствие за всички посетители. Тази механа се славела с вкусните си гозби, приготвяни по старинни рецепти. Там постоянни гости били писатели и художници, адвокати и учени, но и съвсем обикновени хора. Те засядали там още от обяд, само и само да не пропуснат появяването на Шаляпин вечерта. И, естествено, всички чакали кога той ще запее своите песни.
А Шаляпин, с присъщата му славянска сърдечност, изпълнявал един след друг своите любими руски романси…
Удивително, минали са повече от 80 години, а нови свидетелства за гостуването му в България продължават да изникват.
В деня на откриването на изложбата ми позвъни един възрастен човек, който се казва Трайчо Трайков – разказва Елена Драгостинова. – Каза, че е наследник на собственика на „Широката механа“ и че с огромно чувство за родова памет е съхранил една уникална снимка. Донесе я в Музея на Борис Христов. И действително, на тази уникална снимка Шаляпин е заобиколен от журналисти, артисти и изключителни личности като Петър Золотович и неговата съпруга (известни оперни певци – бел. авт.).
Но сред запечатаните образи има две непознати лица и сега ние се надяваме, че когато тази снимка бъде публикувана в пресата, някой може да ги разпознае. В дадения случай може би не е толкова важно, че Шаляпин е обичал да посещава такива заведения, забележителното е, че неговото присъствие в България е било толкова значимо, че е накарало поколения наследници на гостилницата да съхранят тази фотография като нещо изключително свято. Сега тя ще се съхранява в архивите на нашия Музей.
Визитата на певеца в София била запомнена за цял живот и от великия български бас Борис Христов, който тогава бил на 20 години. За да се срещне с Шаляпин, Борис Христов се записва като статист в неговите спектакли. Но режисьорът така разпределил мизансцена, че Борис Христов се оказал доста встрани и можел само да слуша великия певец, но не и да го вижда. В своите спомени Борис Христов пише, че само това, че той е бил редом с Шаляпин и могъл да почувства неговото присъствие, вече било достатъчно, за да си представи, как играе и изглежда той на сцената – отбеляза още Елена Драгостинова.
Известно е, че Шаляпин е имал творчески планове за България. Той е мечтаел да построи в София с лични средства своя оперна школа. Няколко години преди смъртта си пише на свои български приятели: „Благодаря Ви за предложението отново да посетя България. Да си призная, аз често си мисля за това и може би лятото ще осъществя това мое намерение. Помнете какво Ви казах: аз много се интересувам от България и от нейния народ“.
Уви, на тези планове не им е било съдено да се сбъднат.
Изложбата ще продължи до 22 декември.
Снимки: Снежана Никифорова и Къща-музей на Борис Христов
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за винили в страната, която на този етап ще е и единствената на Балканите. Пред БТА..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..