Ненадминат архитект е природата. Милиони години търпеливо е работила, сътворявайки своите неповторими произведения – кристалите, които радват човешкото око и създават усещане за блясък, лукс и красота. Събрани на едно място, тези свойства на ценните минерали се усилват и човек сякаш онемява пред величието на природните творения.
Най-голямата колекция от различни по форма и структура кристали, добити от земята на България, се намира в гр. Мадан. На нея е посветен специален музей, известен в града като зала „Родопски кристали“. Колекцията от около 600 експоната, между които и такива с внушителни размери, е събирана в продължение на 30 години. Тя е плод на миньорския труд в местното дружество „Горубсо-Мадан“, с основна дейност добив на руди на цветни метали. Дружеството съществува от 1953 г. и допринася много за развитието на града в средата на миналия век. Рудодобивът в региона води началото си от дълбока древност, а градът с право е наричан „емблема на минния туризъм“ в България. От недрата на земята там са добивали олово столетия преди нас траки, римляни, византийци. Близо до града има пещера, където посетителите могат да видят шахта, направена от траките, които се занимавали с добив на руда още 4-6 в. преди н.е.
„Малко са оловно-цинковите находища в света, в които могат да бъдат открити толкова красиви кристални форми, каквито са открити в Мадан и изложени при нас в залата“ – казва София Фиданова, уредник на кристална зала-музей в град Мадан.
Повечето от нашите експонати са уникални. Проучвания са правили изследователи още в началото на XX в., когато българският геолог Георги Бончев минава по тези места, събира и описва скални образци и техните находища. Залата е открита за посетители през 1984 г., а колекцията от кристали е гордост за целия град и е най-голямата ни забележителност. Тя ни нарежда на първо място на Балканския полуостров по разнообразие и богатство. За разлика от Музея „Земята и хората“ в София, където експозицията включва минерали от цял свят, в Мадан всички кристали са добити от земята на България. Тук могат да се видят внушителни по размера си кубове на галенита, който е основният минерал, добиван в Мадан. За него е характерно съдържанието на много примеси от сребро, мед, цинк, желязо,злато и др. Той има оловносив цвят и е най-често използваната руда за добив на олово. Интересното за нашия музей е, че кристалите са изложени така, както са намерени, без да бъдат обработени. Изчистени са само от земната маса. Това е любопитно за посетителите, понеже тези кристали са на дълбочина от 200 до 500 м. и не са шлифовани, но въпреки това те създават усещане за блясък и красота. Експонатите са доста скъпи, по времето на социалистическия строй у нас, когато от земята са излизали доста такива форми, те не са били ценени достатъчно. Сега обаче, една галенитова форма, която е с размер една педя например, достига цена около 3 хил. евро и се търси най-вече от колекционери и ценители – обяснява София Фиданова.
Засега няма как посетителите на музея да бъдат заведени направо до галериите на мината, където кристалите са в естествената си среда. Мястото е достъпно само за миньорите от Мадан, които, макар да слизат в галериите с риск за живота си, всеки ден тръгват с надеждата, че ще попаднат на ценните минерали, с които е богата земята наоколо. По думите на уредничката, в Мадан няма семейство на миньор, което да не съхранява в дома си малка колекция от причудливи нешлифовани кристали. И още за безценната колекция от София Фиданова:
Въпреки че галенитът е най-отровният кристал, той е много красив и кристализира в абсолютно правилни форми. Болестотворни свойства има и млечнобелият калцит, той създава много проблеми на миньорите, защото погълнати частици прах от него веднага се калцират в белия дроб на човека. Но колкото и да е вреден, той е много красив, има уникална форма, която радва окото. При нас в музея има описани над 70 вида калцитни форми. Находището е едно от най-големите в страната, а като цяло България е богата на подобен род полезни изкопаеми. Любовта към минералите обикновено се е зародила от детството, на някои от нашите посетители родителите са работили в мината. Много семейства идват тук с децата си, за да им покажат и разкажат за кристалите. Докосвайки се до тези красиви форми, човек изпитва респект и възхищение от творенията на природата. Усещането е невероятно и е трудно да бъде описано само с думи – добавя уредникът в музея София Фиданова.
Снимки: evros-smolyan.eu
Един връх в планината Родопа носи името на героиня от едноименна приказка. Наричат го Снежанка заради бляскавата ледена премяна, с която е покрит през по-голямата част от година – зимата тук продължава от ноември до май месец. Върхът е разположен..
Велики Преслав е втората столица на Първото българско царство след Плиска. След 893-та, когато е обявен за главен град на България, той става и седалище на първата българска книжовна школа. Тя се развива като важен литературен и културен център в..
Наричат Перник „Градът на миньорите”, защото на техния труд градът дължи своето развитие и израстване до значим индустриален център в Югозападна България. Тук се намира единственият в страната и на Балканите музей на минното дело. Идеята за създаването..