На 11 февруари в Националния археологически институт с музей при БАН ще бъде открита изложбата „Българска археология 2015”. Тя се провежда за девети път, представяйки най-интересните находки от изминалата година. 401 са археологическите проучвания на терен през 2015-та.

Имаме достатъчно работа, вършим си я добре – отбеляза директорът на НАИМ доц. д-р Людмил Вагалински. – Имаме находки, представени в 24 витрини, около 50 пък са показани с постери. Всички те дават представителна извадка от нашите проучвания. В числото 401 не са само археологически разкопки, в него влизат и теренни издирвания и наблюдения – локализиране на обекти. Но разкопките на територията на страната са над 300. 15 музея са помогнали приятелски за пореден път, предоставяйки за изложбата находки, които българските археолози са депозирали в тях.

Избираме да ви разкажем за разкопките на площад „Св. Неделя” в центъра на София. Ръководител на проучванията е главен асистент д-р Веселка Кацарова:

По принцип обектът като цяло даде много находки, даже неочаквани за нас. Иначе работата в града е предсказуема, защото в София се правят археологически проучвания повече от 100 години. Едва ли бихме шокирали обществеността с това какво точно би излязло от който и да е археологически обект в Сердика. Но в случая при нас интересното беше това, че вследствие на проучванията до този момент беше изказана хипотеза, която много дълго време битуваше в нашата наука – че под съвременния площад „Св. Неделя” се е намирал градският площад на някогашния римски град Сердика. Още в началото на нашите разкопки се оказа, че хипотезите в археологията не винаги се оправдават. Всъщност, попаднахме на части от две сгради и улица, които елиминират автоматично възможността на това място да е бил площадът. И оттук нататък, проучвайки вече сградите, попаднахме на една много неочаквана за целия екип находка. Под подовите нива на една от тях намерихме скрито глинено гърне, пълно с около 3 хиляди сребърни монети от Римската епоха, събирани в продължение на повече от 200 години. Най-ранната монета е на император Нерон, т.е. от средата на Първи век. Най-късните са от 20-те години на Трети век. При император Александър Север са събирани например емисии на 14 императора и 9 императрици. Много интересна находка, най-голямата от този тип, намирана до момента в София при разкопки. По-голяма монетна находка тук засега нямаме.

В близост до монетното съкровище в изложбата са поставени изящни съдове, някои от тях са пострадали от времето.

Съдовете, които са изложени във витрината заедно със съкровището, са доста по-различни като период, – пояснява Веселка Кацарова. – Те са от ХV-ХVІІ век, когато античните сгради са били разрушени почти до основи. И всъщност, върху тях вече се е развивала София, в периода преди обявяването на Освобождението от османска власт. Това са находки, намирани основно в боклучни ями. Факт е обаче, че заради това не са в добро състояние.Тези, които са експонирани тук, са най-добре запазени. Но те пък показват едно много високо ниво в бита на някогашните жители. Защото това са доста скъпи за времето си предмети от керамика, особено тези, които са с лалетата, те са в един много характерен стил в османската керамика, който е предназначен, общо взето, за султанската трапеза. Освен това, стъклените купички са импортни, най-вероятно са от Западна Европа. Белег са за доста добро материално състояние на софиянци от онази епоха.

Засега археолозите са проучили малка част от площад „Св.Неделя”. Разкопките се финансират от Столична община по програма „Култура”. Тази година те продължават. Проучванията предшестват проектирането за нова визия за това място. „Има тенденция за цялостно преустройство  на площада, която ще се случи в следващите години” – посочва Веселка Кацарова.

А ние ще продължим да ви разказваме за откритото от археолозите – не само в София, но и в страната.

Снимки: Венета Павлова