Античната вила „Армира” е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построен е през втората половина на I век. Била е собственост на виден тракийски аристократ и център на неговото поземлено владение. В наши дни тя е най-богатият и добре запазен образец на римската провинциална архитектура и изкуство. Стените на всички помещения на първия етаж са били облицовани с искрящо бял мрамор, затова често наричат вилата „Мраморният дворец” в долината на едноименната река Армира. Според специалистите вилата е била създадена около 20-25 години след като Тракия е завладяна и превърната в римска провинция. Археолозите твърдят, че „Армира“ е била собственост на владетел, управлявал цялото долно течение на р. Арда. Имението към „Мраморния дворец“ се разпростира на около 1000 кв. м площ. След създаването си вилата е претърпяла множество преустройства и подобрения, според вкуса на собствениците, които са се сменяли през годините.
След повече от 300 години разцвет през втората половина на IV в. вила „Армира“ била опожарена и разграбена. Руините й са сринати от опустошително земетресение в края на IV в. Открита е случайно през 1964 г. при изкопни работи за язовир. Посетителите в наши дни остават възхитени от пищната мраморна и мозаечна декорация във всяко помещение на двореца. Мозайката – дело на изкусните антични майстори,е с площ над 400 кв.м. Създадена е от ситни черни, бели и цветни камъчета. Изобразените с тях фигури правят мозайката изключително ценна и дават нагледна информация за външния вид и бита на хората, живели тук преди две хилядолетия. Върху този мозаичен килим се открояват интересни персонажи от гръцката митология: Аполон, Артемида, седящ Пан, сатир и др. „Армира” е музей на открито и всичко в нея е консервирано в автентичен вид, казва Величка Чорбаджиева – уредник в Общинския исторически музей на Ивайловград.
Вила „Армира” представлява внушителен двуетажен римски дворец с 22 помещения на първия етаж. Там е залата за пиршества, показана е спалнята, приемната на господаря, възстановена е луксозната баня, снабдена със сауна. Всички помещения са подредени около голям басейн в центъра на сградата. Той е заобиколен от мраморни парапети, а между тях са монтирани мраморни херми. Те са в чест на бог Хермес – почитан като закрилник на дома и търговците. Собственикът на вилата най-вероятно е търгувал с мрамор от находищата в района. Подовете на вилата във всички помещения са покрити с килим от съвършено изваяни мозайки. Това е една от най-големите мозаечни находки в България.
Античната бяла вила демонстрира модните тенденции в римските мозайки от I до IV век. Те са сред най-старите, познати по земите ни. Отличават се с флорални и геометрични мотиви, като основни са бръшляновите листа, наровете, цветовете на лотос и на лилиум – казва Величка Чорбаджиева. – Навсякъде има изображения на Медуза Горгона, която е символ на самата „Армира”. Изображението е предназначено да пази и закриля дома и собствениците от лоши погледи. Върху мозайката в гостната стая много добре се вижда образа на Медуза. Всеки турист може да провери, че там, където и да застанете в помещението, Медуза Горгона сякаш Ви следи с поглед. Според митологията, ако случайно имате лоши помисли спрямо собственика на дома, чудовището Ви вкаменява. Освен заплашителния образ на митологичното същество, на много места се вижда пречупен кръст, изобразен в шест варианта върху мозайката. Свастиката във вила „Армира” символизира кръговрата на живота и е символ, познат от изкуството на Близкия Изток още отпреди 2-3 хил. години пр. н.е. Символът закриля дома и плодородието.”
Вилата е отворена за посетители от две години, след реконструкции по различни европейски програми. Тя е част от туристическото движение „100 национални туристически обекта”. Оттогава до днес многократно се е увеличил посетителският поток в района. До края на 2015 г. около 150 хил. туристи са разгледали „Мраморния дворец” в долината на р. Армира.
Снимки: bulgariatravel.org и wikipedia.org
Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..
Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала..
През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички..