„Силата на думите: мрежи, радикализация, осмиване” – под това заглавие в Народното събрание се проведе международна конференция. Поводът е Международният ден на Франкофонията. Бяха разисквани главно две основни теми: радикализацията на младежта в социалните мрежи и хуморът като политическа критика. Сред участниците в конференцията бе известният български карикатурист Чавдар Николов. Знаете ли кога възниква жанрът карикатура? Това се случва в 16-ти век в Италия – отбелязва той. В началото тя е служела за забавление в ателиетата на художниците. А в 18-19-ти век се появява и политическата карикатура. Тогава тя се превръща в оръжие на свободата на словото, но също и в оръжие на пропагандата. Впрочем, да си карикатурист, не винаги е безопасно.
Имаме примери и от нашенската действителност. През 1925 година в страната се води тиха гражданска война, в която жертвите от двете страни загиват най-често в резултат на атентати. Около една седмица преди атентата на Военната организация на комунистическата партия в църквата „Света Неделя” в печата излиза карикатура на Александър Добринов. Тя представлява изображение на Смъртта, която заявява: „Тази година Христос няма да възкръсне.” И какво се случва след дни – има атентат. Броят на загиналите е 213 души. А на ранените – 500. Александър Добринов е арестуван моментално, заподозрян е във връзки с атентаторите. Прекарва може би шест месеца в ареста, докато известният политик и журналист Димо Казасов не се застъпва за него и той е освободен – посочва Чавдар Николов. – По-нататък ще видим, че отношенията на Александър Добринов с различните власти никак не са били добри, защото след Девети септември 1944-а той е осъден на две години ефективна присъда от т.нар. Народен съд, заради илюстрациите му за живота в Съветския съюз, издавани от Министерството на пропагандата.
Друг български карикатурист – Александър Божинов, пък е изобразил Молотов с нацистки символ, от времето на пакта Рибентроп-Молотов, когато отношенията между Съветския съюз и Германия са бляскави. Любопитна е историята на Александър Божинов пред Народния съд. По това време да свидетелства срещу него е поканен талантливият художник Илия Бешков, известен с левите си убеждения. Водещият съдебното заседание казва: „Г-н Бешков, вие сте най-добрият български карикатурист.” А той му отговаря: „Не, вие съдите най-добрия български карикатурист.”
Това обаче донася на художника една година условна присъда, издадена от Народния съд. Най-тежкият случай в историята на българската карикатура е Райко Алексиев. Една от карикатурите му, публикувани във вестник „Щурец”, е как Сталин свири на балалайка. А отдолу текстът е „Волга, Волга мать родная, где ще му излезе края”. Явно Райко Алексиев е бил твърде недолюбван от комунистите. Той е убит. И след това е осъден от Народния съд.
В по-ново време също има истории на свободомислие и гражданска съвест.
Интересен е случаят от 1968 година, когато Радой Ралин и Борис Димовски издават една книжка – „Люти чушки”. Известно е, че тиражът й след около две седмици е събран и изгорен в Полиграфическия комбинат, и то заради карикатура, с която Борис Димовски е илюстрирал една хубава епиграма на Радой Ралин – „Сит търбух – за наука глух”. Но един тогавашен поет видял в опашката на прасето подписа на Тодор Живков. Поради тази причина тиражът е събран, изгорен, но някъде все още се намират книги по антикварните книжарници в България. След този случай Радой Ралин и Борис Димовски губят работата си, задълго са в немилост.
Друг български карикатурист – Тодор Цонев, пък почти ежедневно рисува Тодор Живков. И след промените от 1989 година показва грандиозна изложба. Може би нямаше по-посетена карикатурна изложба в нашата история – обобщава Чавдар Николов.
В галерията по-долу може да видите три карикатури на Чавдар Николов.
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...